Лихвени сюжети

2024 година донесе промени – някои очаквани, други изненадващи, в политиката и икономиката по света и в България. Investor.bg подбра най-важните събития от изминалата година в специалната си секция „Икономиката през 2024". 

През тази година най-коментираната тема в света на финансите бяха лихвите, от чието ниво зависят инвестициите. И докато големите централни банки коригираха нивата надолу, в България бизнесът очакваше сваляне на лихвените проценти, а хората с депозити – тяхното вдигане. Прогнозите от миналата година се потвърдиха и през 2024 г. настъпи краят на ерата на свръхниските лихви.

Коригиране на лихвените проценти

Тенденцията на плавен ръст на лихвите по депозитите вече е ясно изразена. В края на октомври статистиката на Българската народна банка (БНБ) отчете, че средната лихва по спестяванията на домакинствата расте. Лихвите по новите заеми, отпуснати на фирмите, отбелязаха спад в сравнение със септември и година по-рано. И докато при жилищните кредити също се наблюдава намаление, при тези за потребление има ръст на месечна и годишна база. Централната банка регистрира месечен ръст при обемите за фирмите, както и при жилищните и потребителските заеми.

България остава с едни от най-ниските лихви в Европа и в света, и това е един от двигателите на паричния пазар. Тенденцията е за плавен ръст на лихвите по спестяванията и това показват данните на статистиката още преди края на годината. Очаква се този тренд да продължи и догодина.

Ролята на банковия регулатор

Кредитната експанзия на банките у нас заради високата им ликвидност принуди централната банка да постави нови рамки за ипотечното кредитиране. От 1 октомври управителният съвет на БНБ прие изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и предоговаряне на заеми за домакинствата, обезпечени с жилищни имоти.

Използването на финансови инструменти от банковия регулатор по линия както на паричната политика, така и на макропруденциалната политика е да се постигнат две цели. „Едната цел е да контролираме рисковете в банковата система, но другата, която също е изключително важна, е да направим така, че да не блокираме икономическата активност в страната“, коментира гуверньорът на БНБ Димитър Радев. Той е категоричен, че „калибрирането“ на тези инструменти няма да доведат до много сериозни рестрикции, за да не стагнира икономиката.

Резултатът не закъсня и в последните два месеца има леко намаляване на интереса към ипотечното кредитиране с около 10%, но годината ще завърши с рекорд на отпуснатите ипотеки през 2024 г. – над 7 млрд. лева.

Централната банка остави отворена вратата и продължи с изискванията по отношение на минималните резерви на банките, що се отнася до техния капитал, и това се вижда от нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции. Той остава на нивото от 2% и през първото тримесечие на 2026 г., след като не се променя стойността си от октомври 2023 г. – вече десет тримесечия.

Начислените разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, към 31 октомври са 515 млн. лева – с 212 млн. лв. (70,3%) повече от отчетените преди година. Това се отразява на печалбата на банковата система  – тя расте със 17 млн. лв. до 3 млрд. лева и това е с 0,6% повече от реализираната за десетте месеца на миналата година.

Предизвикателствата пред банките

Банковият сектор преживя година, изпълнена с динамика и доказа, че въпреки предизвикателствата на външната среда е стабилен и сигурен партньор на фирмите и гражданите.

Банките управляват активи за 182 млрд. лева активи, като съотношението на кредити към депозити в края на октомври е 74,2%, докато преди десетина години то беше едно към едно.

Независимо от бързия ръст на кредитирането, възможностите за допълнителен растеж остават, тъй като средната задлъжнялост спрямо брутния вътрешен продукт е около 50%, докато в повечето държави тя е 90%. На най-ниските в исторически план нива са просрочени и необслужвани кредити. През 2015 г. те бяха около 20% от общия кредитен портфейл, сега средно за системата проблемните вземания са около 3,9%.

„Кредитът в момента, и това го показват всички анализи на текущата икономическа и финансова ситуация, е един от ключовите фактори за поддържане на икономическата активност на положителна територия“, коментира Димитър Радев.

Според управителя на БНБ при рецесията в основни търговски партньори на България, при политическата криза вътре в страната, кредитът е този, който генерира растежа на икономиката, защото е достъпен и е на приемлива цена. Затова централната банка предупреди, че въвеждането на данък върху „свръхпечалбите“ на банките у нас, както беше заложено в проектобюджета като идея за приходна мярка в Бюджет 2025, ще има непосредствен ефект с оскъпяване и ограничаване на заемите.

„Това ще затормози много сериозно икономическата активност, от което ще загубят всички – банките, бизнесът, домакинствата, и в крайна сметка ще загуби бюджетът“, предупреди Радев.