Задължителните минимални резерви на банките ще спаднат с 15 млрд. лева след влизане в еврозоната

След присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви (ЗМР) за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката, посочват от централната банка как ще се променят резервите на банките в БНБ. Кредитните институции у нас виждат в това предимство за присъединяване на България в еврозоната, защото ще се освободи ресурс, с който да финансират бизнеса и домакинствата.

Централната банка направи разяснения на въпроси, които засягат банковата система, след като бъде приета европейската валута у нас като разплащателно средство.

Според приблизителните оценки с данни за октомври 2024 г. базата, върху която се начислява ставката на ЗМР, би се понижила с около 6,3 млрд. лева, а задължителни минимални резерви на банките биха се понижили с около 15 млрд. лева, изчисляват в централната банка.

От БНБ напомнят, че резервната база, върху която в момента се определя размерът на ЗМР, са привлечените от банките средства, като за задължителни минимални резерви се приемат и 50% от касовите наличности, включително в банкоматите. Сега банките не поддържат задължителни минимални резерви за привлечените средства от държавния и местните бюджети.

От ЗМР към депозитно улеснение

Освободеният за банките ресурс от задължителните минимални резерви ще продължи да се поддържа в баланса на БНБ, като ще бъде прехвърлен в така нареченото „депозитно улеснение“. Търговските банки в еврозоната ще го използват, за да пласират ликвидните си средства в националните централни банки и това ще е един от икономическите ефекти за кредитните институции след влизане на страната ни в еврозоната.

След присъединяването на БНБ към Евросистемата резервната база ще включва депозитите и емитираните дългови ценни книжа. От резервната база ще бъдат изключени задълженията към кредитни институции от еврозоната, което ще доведе до изключване от резервната база на привлечените средства от банките майки в еврозоната. 

БНБ ще започне да прилага лихвения процент по депозитното улеснение за поддържаните от банките средства по това улеснение. В момента в условията на валутен борд в текущия паричен режим лихвеният процент по свръхрезервите на банките в БНБ е 0%. Поддържаните от кредитните институции средства по депозитното улеснение ще бъде за тях безрисков актив, който и сега носи положителна доходност.

Очакванията са банките да прехвърлят по-голямата част от освободения финансов ресурс от задължителни минимални резерви към депозитното улеснение. Това означава, че общите банкови резерви в баланса на БНБ биха се запазили без съществена промяна. В резултат на това не биха се наблюдавали значителни макроикономически ефекти от понижаването на ставката на ЗМР върху динамиката на кредитите и динамиката на крайните потребителски цени в страната, посочват от БНБ.

Опитът на Хърватия показва, че непосредствено след присъединяването на страната към еврозоната се наблюдава трансформиране на по-голямата част от депозитите на търговските банки в централната банка от разплащателни сметки, средствата по които служат за покриване на задължителни минимални резерви, към депозитното улеснение.

От данните за растежа на кредитите за домакинствата в Хърватия се разбира, че в годината след присъединяването ѝ към еврозоната не се наблюдават съществени различия в темповете на растеж на жилищните и потребителските кредити спрямо тези, наблюдавани преди присъединяването. При кредита за бизнеса се отчита значително ускоряване на растежа в годината преди присъединяването и значително забавяне в годината след това вследствие на базов ефект, като от БНБ отбелязват, че не е задължително тези развития да са пряко свързани със самото присъединяване към еврозоната.

Динамиката на парите в обращение

Половин до една година преди присъединяването на България към еврозоната може да се очаква значително намаление на левовите банкноти в обращение вследствие на трансформирането им в депозити в банковата система с цел по-лесно превалутиране в евро.

В Хърватия през шестте месеца преди присъединяването към еврозоната се наблюдава намаление на банкнотите в обращение с 42,4%, дават пример от БНБ. Опитът на Естония, Латвия и Литва също показва, че половин до една година преди самото присъединяване към еврозоната банкнотите в местна валута, които са в обращение, са спаднали с 40% до 50%.  

Динамиката на парите в обращение (евробанкноти и евромонети) след присъединяването на България към еврозоната ще зависи основно от търсенето им за трасакционни цели и от предпочитанията на домакинства и фирми да държат пари в брой или да поддържат средства под формата на депозити в банковата система.

Парична политика на БНБ

След присъединяване към еврозоната Българската народна банка няма да притежава монетарни активи, възникнали вследствие на провежданата парична политика в еврозоната. Те включват вземания от банки контрагенти на централната банка и ценни книжа, закупувани за целите на общата паричната политика.

Всички активи, които БНБ притежава към момента на присъединяване в Евросистемата, ще бъдат включени в позиции, по които се отчитат немонетарни активи, като собствените резерви от финансови вземания и злато на централната банка, уточняват от банковия регулатор.

Валутни резерви на централната банка

БНБ като другите централните банки ще използват баланса си, за да постига макроикономическа и финансова стабилност. Провеждането на паричната политика трябва да постигне ценова стабилност. Всички останали дейности, които не са свързани с паричната политика в еврозоната, но които може да имат влияние върху нейната ефективност са ограничени значително чрез различни правни актове. Управлението на собствените резерви на националните централни банки е такава дейност, като ограниченията пред нея целят да не се засягат първостепенните цели на Евросистемата за ценова и финансова стабилност в еврозоната.

С присъединяването на България към еврозоната ще отпадне задължението на БНБ да поддържа стабилността на националната парична единица като продава и купува чуждестранна валута при поискване.

Тази промяна в паричния режим ще позволи на централната банка да преформулира инвестиционните цели при управлението на собствените си резерви, в които влизат и тези, деноминирани в чуждестранни валути.

Новият закон за БНБ, който ще влезе в сила от датата на приемането на еврото в България, ще предостави по-широки инвестиционни възможности на централната банка при управление на собствените резерви. Доходът от управлението на резервите служи за осигуряване на финансовата независимост на БНБ, което е необходимо условие за ефективното ѝ участие в процесa на постигане на основните цели на паричната политика на Евросистемата.

Резервите на БНБ и правителството

След присъединяването на България към еврозоната резервите на БНБ няма да се използват за финансиране на правителството. Това е основен принцип на функционирането на Европейската система на централните банки, заедно с принципа за независимост на централните банки на държавите членки на Европейския съюз. 

Договорът за функциониране на ЕС забранява на централните банки да предоставят кредити под каквато и да е форма, включително чрез пряко закупуване на дългови инструменти.

Всички финансови и други активи в баланса на БНБ, извън общите за Евросистемата монетарни активи, са нейни собствени, но правителството не може да се разпорежда с тях, а може неограничено да се разпорежда само до размера на своите вземания. Както и до момента, не съществува правна възможност централната банка да увеличава средствата по сметките на правителството чрез финансиране или безвъзмездна помощ. Също така, БНБ не може да поема задължения, по които длъжник е правителството или други публични органи.

Целта на тази уредба е да бъдат насърчени държавите членки да провеждат разумна бюджетна политика, да не могат да използват средства от капитала на националните централни банки за финансиране на публичните дефицити, както и да си осигуряват привилегирован достъп на публичните органи до финансовите пазари.