Борис Вуйчич от Хърватия ще е новият вицепрезидент на ЕЦБ*

Хърватският гуверньор Борис Вуйчич ще стане следващият вицепрезидент на Европейската централна банка (ЕЦБ) – първият източноевропеец в Изпълнителния съвет на регулатора.

Решението, което поставя начало на двугодишен период на смени в 6-членния състав, стана факт, след като 61-годишния банкер си осигури подкрепата на финансовите министри от еврозоната в понеделник. Той ще наследи на поста Луис де Гиндос, който се оттегля в края на май, съобщи председателят на Еврогрупата Кирякос Пиеракакис, цитиран от Bloomberg.

„Напът сме Борис Вуйчич да поеме неговата позиция в ЕЦБ от 1 юни“, каза Пиеракакис, управителят на Гръцката централна банка, пред репортери в Брюксел.

Вуйчич предстои да бъде изслушан в Европейския парламент (ЕП). Ще има консултация и в управителния съвет на ЕЦБ. Лидерите на Европейския съюз (ЕС) имат последната дума за назначението. В миналото обаче те винаги са следвали гласуването в Еврогрупата.

Решението за Борис Вуйчич е пробив за Източна Европа, която никога не е имала място в борда на ЕЦБ, въпреки че регионът съставлява една трета от членките на еврозоната. Държавите от тази част на блока осъществиха най-силния си натиск досега да се присъединят към висшето ръководство на централната банка за първи път.

Кандидатите на Литва, Естония, Португалия и Латвия последователно са се оттегляли от надпреварата в понеделник поради липса на подкрепа в ранните кръгове на гласуването. Вуйчич накрая се е изправил срещу ръководителя на финландската централна банка и бивш европейски комисар Оли Рен.

Графика: Bloomberg

Борис Вуйчич е управител на Хърватската национална банка от 2012 г. и дълго време е бил заместник-ръководител на институцията преди това. Той участва в преговорите на страната си за присъединяване към ЕС и става част от управителния съвет на ЕЦБ, когато Загреб прие единната валута през 2023 г.

Той е смятан за един от ястребите в ЕЦБ. Съвсем наскоро Вуйчич коментира, че рисковете пред инфлацията и икономическия растеж са балансирани. Според него следващото движение на лихвените проценти може да бъде и в двете посоки.

Назначението изглежда ще остави вратата широко отворена до голяма степен за избора на следващия управител. Мандатът на Кристин Лагард изтича през октомври 2027 г.

Както и при борда като цяло, изборът на висши представители на ЕЦБ е насочен към баланс между големи и малки държави, север и юг, ястреби и гълъби и – в идеалния случай, мъже и жени.

Сред фаворитите за поста на управителя са испанецът Пабло Ернандес де Кос, който ръководи Банката за международни разплащания, и бившият ръководител на нидерландската централна банка Клаас Кнот. Председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел и членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел също са заявили интерес към поста.

Вуйчич се състезаваше с трима други настоящи ръководители на централни банки – Рен от Финландия, Мартинс Казак от Латвия и Мадис Мюлер от Естония, както и Марио Сентену от Португалия, който заемаше този пост до миналата година и е също бивш финансов министър. Сред кандидатите беше и бившият финансов ръководител на Литва Римантас Саджиус.

ЕЦБ не е променяла паричната си политика от юни, като пазарите не залагат на намаления на лихвения процент по депозитите тази година. Инфлацията, която се колебае около 2%, и икономиката, която се очаква да поддържа умерен растеж, подкрепят статуквото.

*Актуализирана информация