Външният дълг на България забави годишния си ръст до 5,1% към ноември

Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на ноември възлиза на 43,787 млрд. евро, което е с 2,130 млрд. евро (5,1%) повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 55,4% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, брутният външен дълг към 31 октомври възлезе на 41,411 млрд. евро, което е с 5,3% повече спрямо края на същия месец на 2021 г.

Данни за външния дълг.

Към 30 ноември краткосрочните задължения са 8,406 млрд. евро и се увеличават с 1,642 млрд. евро (24,3%) спрямо година по-рано.

Дългосрочните задължения възлизат на 35,380 млрд. евро, като се повишават с 488,1 млн. евро (1,4%) спрямо края на ноември 2021 г.

Данни за брутен външен дълг.

Към края на ноември 26,240 млрд. евро (59,9%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.

В евро са деноминирани 78,7% от брутните външни задължения, при 80,8% година по-рано.

Данни за брутен външен дълг.

В централната банка отчитат, че брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ е 8,463 млрд. евро. Спрямо края на ноември 2021 г. той нараства с 220,9 млн. евро (2,7%).

Външните задължения на централната банка са 2,270 млрд. евро и се повишават със 197,6 млн. евро (9,5%) спрямо края на ноември 2021 г.

Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" са 5,796 млрд. евро и се увеличават с 1,038 млрд. евро (21,8%) спрямо края на ноември 2021 г.

Външните задължения на бизнеса и домакинствата възлизат на 12,815 млрд. евро, като нарастват с 384,9 млн. евро (3,1%) на годишна база.

В БНБ изчисляват, че вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,442 млрд. евро, което е с 288,7 млн. евро (2%) повече спрямо края на ноември 2021 г. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33% към края на ноември 2022 г., при 34% година по-рано.