Бюджетът излезе на дефицит от 0,4% от БВП към края на март 

Консолидираната фискална програма (КФП) към края на март 2023 г. се очаква да бъде на дефицит в размер на 690 млн. лв., което е 0,4 на сто от прогнозния БВП, съобщава Министерството на финансите. 

За сравнение, за първото тримесечие на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 294,7 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1 млрд. лева. Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (близо 27 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (18 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година, пишат от МФ.

Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 14,643 млрд. лв. и нарастват с 2,260 млрд. лв. (18,2 на сто) спрямо отчетените за първото тримесечие на 2022 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2,322 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 62 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

На база на предварителни оценки данъчните приходи по КФП за първото тримесечие на 2023 г. са в размер на около 11,861 млн. лв. и нарастват номинално с 20,1 на сто спрямо същия период на предходната година.

Върху изпълнението на косвените данъци, най-вече на приходите от ДДС за периода, основните фактори, оказващи влияние са: динамиката на вътрешното потребление, вноса и износа, както и мерките на приходните администрации за повишаване на събираемостта на приходите.

По предварителни данни декларираният за внасяне ДДС за периода нараства с 13,8  на сто, спрямо първото тримесечие на предходната година. При постъпленията от ДДС от внос през периода влияние оказва нарастването с 3,5 на сто на индекса на цените на стоките, внасяни от трети страни. От друга страна, декларираният за възстановяване ДДС нараства с 18,9  на сто. Основната причина за високия размер на декларирания за възстановяване ДДС е ръстът при декларирания данъчен кредит от износители (19,2  на сто). Също така, от началото на 2023 г. е отчетен спад от 10,3  на сто на количествата стоки, внесени от трети страни, в т.ч. спад на количествата внесен суров петрол. Негативен ефект върху приходите от ДДС имат и намалените ставки за някои стоки от 1 юли 2022 г., в т.ч. 9  на сто ДДС за централно отопление и природен газ,  нула процента ДДС за хляба и брашното, както и увеличението на прага за регистрация по Закона за ДДС на 100 хил. лева от  началото на 2023 година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към март 2023 г. са в размер на 15 333 млн. лева. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12, 089 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, разходите за издръжка, разходите за персонал, и други.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 март 2023 г. от централния бюджет, възлиза на 455 млн. лв.