МФ очаква първи бюджетен дефицит през февруари от 2015 г. насам

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за януари 2023 г. е положително в размер на 470,6 млн. лв. (0,3 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 399,9 млн. лв. и по европейските средства в размер на 70,7 млн. лв., съобщава Министерството на финансите.

Въпреки че приходите по КФП нарастват спрямо същия период на предходната година, изпреварващият ръст на разходите води до влошаване на бюджетното салдо спрямо отчетеното за януари 2022 г. (за януари 2022 г. бе отчетено превишение на приходите над разходите по КФП в размер на 937,0 млн. лв.). Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар и други, съобщава

Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2023 г. са в размер на 4 865,6 млн. лв. Постъпленията нарастват с 544,5 млн. лв. (12,6 %) спрямо отчетените за януари 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 463,7 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 80,7 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 3 981,4 млн. лв.

Неданъчните приходи са в размер на 688,0 млн. лв. (ръст от 35,6 млн. лв., 5,5 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 196,2 млн. лева.

Разходите по КФП за януари 2023 г. възлизат на 4 395,1 млн. лв. За сравнение разходите по КФП за януари 2022 г. бяха в размер на 3 384,1 млн. лева. Най-значително нарастване има в частта на социалните разходи и по-специално разходите за пенсии, които нарастват номинално с 379,7 млн. лв., следвани от разходите за субсидии, които нарастват с 264,7 млн. лв., основно поради действащите програми за изплащане на компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия. Ръст има и при капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за издръжка.

Нелихвените разходи са в размер на 4 252,7 млн. лв. (ръст от 1 033,8 млн. лв., 32,1 % спрямо отчетените за януари 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 3 982,0 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 269,3 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 1,4 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 30,3 млн. лв. (спад с 1,8 млн. лв., 5,5 % спрямо януари 2022 г.).

Размерът на фискалния резерв към 31.01.2023 г. е 16,4 млрд. лв., в т.ч. 15,2 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Прогноза за февруари

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по КФП към края на февруари да бъде дефицит в размер на 250 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП). За сравнение, за първите два месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 713,3 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1 млрд. лв. Данните показват още, че за първи път след 2015 г. към края на месец февруари е формиран дефицит по консолидираната фискална програма.

Въпреки че приходите, помощите и даренията по КФП нарастват спрямо същия период на предходната година с около 1,3 млрд. лв, изпреварващият ръст на разходите (с около 2,3 млрд. лв.) води до влошаване на бюджетното салдо. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, които се увеличават с над 700 млн. лв., както и в частта на разходите за субсидии (с около 680 млн. лв.), разходите за издръжка (с около 400 млн. лв.), разходите за персонал (с близо 400 млн. лв.), и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.

При запазване на очерталите се тенденции в приходите и разходите в годишен план е възможно да възникне риск от формиране на прекомерен дефицит над референтната стойност от 3 на сто от прогнозния БВП по Пакта за стабилност и растеж, основен показател в контекста на усилията за присъединяване на България към еврозоната. Това от своя страна налага при обсъждането и приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. да бъдат обсъдени и приети мерки както в разходната част на бюджета, така и за подсилване на приходите, с оглед да бъдат финансирани разходите по действащото законодателство при запазване на устойчивостта на публичните финанси и спазване на действащите фискални правила в Закона за публичните финанси.