Парламентът гласува на първо четене една институция да следи за прането на пари

България да има една институция, която да е отговорна структура и да работи по законите, свързани с рисковите пари за тероризъм, престъпна дейност и пране на пари. Тази промяна в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари гласуваха в пленарна зала на първо четене депутатите. Вносител на предложението е Министерският съвет.

Народните представители гласуваха със 122 гласа "за", 35 гласа "против" и 7 гласа "въздържали се".

Предложението всички правомощия на държавата по прането на пари да се концентрират в една институция направи депутатът от коалицията ГЕРБ-СДС Маноил Манев. Той предупреди, че с 30 контролни структури ефективност в следенето на прането на пари няма да се постигне, а ще се генерират още неодобрителни оценки към България.

Според депутата от "Възраждане" Златан Златанов промените в закона се налагат след като Брюксел ни ги спуска чрез директива.

В мотивите на законопроекта за мерките срещу изпирането на пари се посочва, че с част от промените се предлага в да бъдат включени нови категории задължени субекти, които по занятие предоставят услуги за прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управлението им. Целта е да има контрол върху тях, така и върху лицата, които по занятие предоставят достъп до депозитни касети в обществени трезори, както и върху лицензирани пощенски оператори, предоставящи пощенски парични преводи.

Промените предвиждат вписването в публичен регистър към Националната агенция за приходите да бъде условие за извършване на дейности, свързани с предоставяне на услуги за обмяна между виртуални валути, тяхното съхранение и управление, както и попечителски услуги от доставчици на портфейли.

Вписването в публичен регистър към МВР също е условие за извършване на дейности по предоставяне на достъп до депозитни касети в обществени трезори.

Със законопроекта се предлагат и промени в Закона за пазарите на финансови инструменти, в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, в Кодекса за застраховането и в Кодекса за социално осигуряване, които целят преодоляване на констатирани слабости, са казва още в мотивите.

Промените се налагат, след като на 18 май 2022 г. в рамките на 63-ото Пленарно заседание на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (Комитета MONEYVAL) към Съвета на Европа в Страсбург, Франция, е приет Доклад за България от Пети оценителен кръг. Извършената оценка, обхващаща периода от 1 януари 2014 г. до 17 септември 2021 г., се основава на Международните стандарти за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и на пролиферацията.

В резултат на приетия доклад, на България се прилага най-тежката процедура за мониторинг на Комитета MONEYVAL – „Процедура на засилен мониторинг”. Същевременно е започнала и Процедурата на FATF за наблюдение, осъществявано от група в рамките на FATF. Предвид необходимостта от предприемане на действия за адресиране на установените слабости по линия на техническо съответствие и по линия на ефективността.

Министерският съвет одобри план за изпълнение на препоръчаните действия. Сред мерките, предвидени в плана, са и такива, свързани с изготвянето на предложения за изменение и допълнение на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Народните представители гласуваха срокът за предложения между двете четения да бъде пет дни.