Л. Шулева: МФ не може да вземе дълг, който не е предвиден в бюджета

Финансовият министър Асен Василев не може да вземе дълг, който не е предвиден в бюджета. Ако има предвиден таван на дълга в държавния бюджет, този дълг текущо през годината се емитира, това се е случвало многократно и няма особена новина. Това коментира по БНР Лидия Шулева, бивш вицепремиер и министър на икономиката и бивш министър на труда и социалната политика. 

Коментарът е по повод анонса на финансовия министър от уикенда, че до края на тази годината България ще излезе на международните пазари с емисия дълг. Василев обясни, че това се налага във връзка със Закона за бюджета, без да уточнява какви ще са параметрите на планираните дългови емисии. Относно конкретния размер на бъдещия дълг Асен Василев посочи, че Министерството на финансите "не коментира детайли по емисиите, които са планирани".

„Това е дълг, който е необходим предвид очакваните средства от Плана за възстановяване и устойчивост, за да може да се финансират някои от мерките по него“, допълни Шулева.

Тя коментира и друга тема, анонсирана от финансовия министър миналата седмица -  за обсъжданата нова формула за максималния осигурителен доход. Обсъжданото предложение е максималният осигурителен доход да се определя по формула, а не административно със Закона за бюджета. Тя ще почива на обективни критерии, определени от държавата и всички заинтересовани страни.

Според Лидия Шулева би следвало максималният осигурителен доход плавно да се вдига. Експертът обърна внимание, че в целия свят се наблюдават сигнали за рецесия, а в България е пазар, в който няма достатъчно квалифицирана работна ръка. 

„От една страна липсата на квалифицирани кадри натиска работодателите да вдигат заплатите, за да си осигурят служители и работодателите са принудени да дават по-високи заплати. От друга страна рецесията в Западна Европа ще влияе силно върху приходите на фирмите, което се отразява както върху заплатите, така и върху осигуровките", отбеляза още Шулева.

Що се отнася до ръста на минималната работна заплата от 20 на сто, който правителството одобри, Шулева каза, че това е „сериозен скок". Тя очаква това увеличение да има сериозно отражение върху държавния бюджет, защото хора и структури, които досега са работили близо до тази минимална работна заплата, са доста и в Бюджет 2024 тези структури трябва сериозно да преразгледат заплатите, тъй като стандартните 10%, с които обичайно се вдигат заплатите там, няма да са достатъчни да се компенсира голямата негативна разлика, получила се с увеличаването на минималната работна заплата.

Във връзка с темата за намалената доходност на частните пенсионни фондове Лидия Шулева подчерта, че в тази сфера e необходима реформа и тя е свързана с въвеждането на мултифондовете.

„Осигуровките във втория стълб би трябвало да се инвестират дългосрочно. Има специални инструменти, които позволяват по-дългосрочно инвестиране и са с малко по-голям риск и по-висока доходност. В рамките на този 40-годишен период (периодът на трудовия стаж - бел. ред.) може да има спадове и върхове, но се получава добра доходност.

„Проблемът към момента е, че всички средства на осигурените са в един и същи тип фондове, с един и същи риск и една и съща доходност. Това изиграва лоша шега от гледна точка на доходността. Когато имаш много малък риск, имаш много ниска доходност", отбеляза Шулева.