Германската управляваща коалиция се насочва към следващата бюджетна катастрофа

Парламентът на Германия е напът да приеме един измъчен бюджет за 2024 г., но това вероятно няма да предложи никаква глътка въздух в това, което се превърна в продължителен национален спор за разходите, пише Bloomberg.

Законопроектът, който трябва да бъде одобрен в петък (2 февруари), ще разреши най-належащия спор, предизвикан от съдебното решение от средата на ноември относно държавните заеми. Въпреки че това беше най-трудният тест досега за коалицията на канцлера Олаф Шолц, очертава се още по-плашеща битка за бюджета за следващата година.

Проблемът, пред който е изправен трипартийният съюз, е недостиг от около 20 млрд. евро за финансовия план за 2025 г., разкриват източници, запознати с изчисленията. Решаването на този проблем ще изисква компромис между политическите партньори, които прекараха месеци в мъчни опити да постигнат съгласие на фона на улични протести.

Това противопоставяне илюстрира колко рязко и силно едно решение на конституционния съд дръпна килима изпод управлението на Шолц. Това означава, че огромните ангажименти по отношение на разходите, които са в основата на коалиционното споразумение, внезапно бяха ограничени от лимит за дълга, който партиите смятаха, че са заобиколили.

Бюджетът, договорен за тази година, връща Германия към тази конституционна спирачка за дълга, която беше спряна от 2020 г. - първо поради пандемията, след това на фона на последиците от атаката на Русия срещу Украйна.

Постигането на това споразумение струва скъпо на правителството. Бюджетната криза допълнително намали популярността на Свободната демократическа партия на финансовия министър Кристиан Линднер, Социалдемократическата партия на Шолц и Зелените на икономическия министър Роберт Хабек, освен загубата на подкрепа, която те вече претърпяха на фона на постоянните вътрешни борби през изминалата година.

Постигането на новата сделка отне повече от месец. Сред резултатите от преговорите изпъкват съкращенията на социалните помощи и субсидиите, които бяха насочени главно към селскостопанския сектор, което накара фермерите да започнат протести.

Към тях се присъединиха хиляди други разочаровани граждани, както и представители на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, политическата сила, която заплашва да увеличи популярността си и да привлече допълнителни гласоподаватели по време на изборите за Европейски парламент и на вотовете в някои части на Източна Германия.

Компромисът, който Шолц, Линднер и Хабек постигнаха за тази година, изискваше оттегляне на някои от бюджетните съкращения за фермерите и усвояване на резерв от над 6 млрд. евро.

Но сега управляващите в Берлин трудно ще могат да предвидят как коалицията ще постигне напредък с финансовия план за 2025 г.

Няма да е възможно да се постигне съгласие по този въпрос, без хората да изпитат болка, изтъква високопоставен служител, пожелал анонимност.

Като се има предвид, че увеличенията на данъците са червена линия за Линднер и неговата партия, съкращенията на разходите и субсидиите са единствените опции. Друга пречка е необходимостта от модернизиране на въоръжените сили на Германия и спазване на насоките на НАТО за 2% разходи за отбрана от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

По-устойчивото решение за реформиране на прага за заемите не е политически жизнеспособно и изисква мнозинство от две трети в парламента. Фридрих Мерц, лидер на най-голямата опозиционна партия в Германия, Християндемократическия съюз, вече изключи това. Свободната демократическа партия също е против.

Тъй като вниманието сега е насочено към новия кръг от преговори за бюджета, правителственият панел от независими икономически съветници обяви набор от предложения, за да се опита да излезе от задънената улица. Предложенията съдържат три основни елемента:

- въвеждане на преходна фаза в годините непосредствено след извънредното спиране на дълговата спирачка, по време на която би бил допустим структурен дефицит над нормалната граница, но който трябва да се намалява ежегодно;

- поставяне на лимит за годишния структурен дефицит в зависимост от съотношението на дълга и повишаването му, когато то е малко;

-  извършване на цикличните корекции по-малко податливи на ревизии, за да се даде възможност за по-адекватна циклична фискална политика.

Предложението „увеличава гъвкавостта на фискалната политика“, коментира Моника Шницер, професор по икономика в Мюнхенския университет „Лудвиг-Максимилиан“, която председателства групата от съветници.

„Той дава възможност за насочени към бъдещето публични разходи и регулира прехода след извънредна ситуация, без да подкопава устойчивостта на публичните финанси“, подчертава Шницер.