Плосък или прогресивен данък – ползи и минуси

По време на последната мисия на МВФ в София нейният ръководител Жан-Франсоа Дофен препоръча на депутатите в парламентарната комисия по бюджет и финанси да бъде направена промяна в данъчната система. Предложението на Дофен беше страната да се откаже от плоския данък и максималния осигурителен праг и да се насочи към прогресивно доходно облагане, за да може да се осигурят повече данъчни постъпления в бюджета.

Народните представители, участвали в срещата с Дофен, изразиха несъгласие с тезите му и подчертаха важността на плоския данък. Bloomberg TV Bulgaria разговаря с петима експерти, за да споделят своето виждане по темата за ползите и недостатъците на данъчното облагане в България.

Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ и БРАИТ

„Плоските данъци не са, за да наказваме или възнаграждаваме някого, те работят – събираемостта на този данък е огромна, тъй като няма смисъл да се крият данъците при такава политика. Когато се вдигнат много данъците, започват по-изобретателни счетоводни политики на компаниите, и се оказва, че пак не събираш повече пари, а само че държавата се занимава с много повече административна дейност по хващане на хората, които укриват данъци. В България данъците не са ниски. Държавата ни разпределя около 40-41% от БВП от държавния бюджет по един или друг начин, без значение дали са осигуровки или данъци. Колко още повече да разпределяме? Това, което трябва да прави държавата, е да мисли как да увеличи икономическата дейност в страната.“

Михаил Кръстев, икономист

„Отпадането на плоския данък е изключително вредна идея за българската икономика. Знаем какви са положителните последствия за нея от въвеждането му, от което минаха около 15 г. Знаем какъв е икономическият ръст. Благодарение на плоския данък българската икономика запази своята конкурентоспособност и успя да напредне по време на голямата финансова криза през 2008 г. Има редица изследвания, които изтъкват предимствата на плоския данък пред прогресивната данъчна система. Най-важно е не каква е системата на данъчно облагане, а данъчната тежест да остане ниска, както за бизнеса, така и за домакинствата, тъй като пропорционалният (плоският) данък с висока данъчна тежест също би бил вреден. Данъчната тежест трябва да остане ниска, така че България да може да се конкурира не само със съседните държави, но и със сходните европейски икономики.“

Любослав Костов, главен икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания

„От доста години МВФ в своите доклади пише, че плоският данък, особено в България по начина, по който действа в момента, е изпълнил своята роля. 15-16 години след като бе въведен, ако трябва да сравняваме дали изпълни целите си, то според мен категорично не ги постигна. Той беше въведен, за да намали неравенствата, да се увеличат приходите в бюджета като дял от БВП, имаше и надежди да се увеличат преките чуждестранни инвестиции в България и да се намали сивата икономика. Ако видите тези 4 процеса каквито и индикатори за количествено измерване да вземем, ще видим, че всъщност в момента, или сме по-зле от 2008-2009 г., или не сме мръднали в случая със сивата икономика. Преките чуждестранни инвестиции намаляха, нивото на неравенства в момента са по-високо. Обществото е по-нехомогенно от 2008-2009 г. Хората с по-високи доходи имат по-голяма склонност към спестяване, което няма лошо, но ако искаме да се стремим към развитите държави от Западна Европа, с които постоянно се сравняваме, то ние трябва да имаме, ако не еднаква, то поне сходна данъчна система. Трябва да има необлагаем минимум на минималните доходи, трябва да има някаква прогресивна скала. В момента от страните, които останаха с плосък данък, България е в компанията на Беларус, Руската федерация и още 3-4 други държави. В цял свят сме не повече от 6-7 държави, които прилагаме плосък данък. Не казвам, че неговото въвеждане беше лошо, напротив. Тогава беше важно и може би икономическата конюнктура го е предполагала в контекста на кризата, но вече мина достатъчно дълъг период от време и се натрупаха достатъчно емпирични доказателства, които показват, че плоският данък вече е неефективен и той стопира растежа.

МВФ предлагат да падне и таванът на осигуровките и не защото искаме да облагаме богатите повече, а осигуровката е право на по-висока безработица, на по-високо майчинство, по-високо обезщетение при болничен, право на по-висока пенсия. Аз разделям данъка от осигуровката, това са два различни елемента, а в момента България данъчноосигурителната тежест има регресивен характер – колкото повече вземате, толкова повече вашето данъчно осигуряване клони към 10%, тъй като има таван на осигуровките и по този начин не са в еднаква степен ангажирани богатите и бедните с публичните услуги и социалната инфраструктура, която държавата предоставя на своите граждани, тъй като богатите се изключват от системата на 3750 лв. и те знаят, че ако имат някаква нужда, ще отидат в частна болница, частна образователна институция и нямат нужда да плащат за болестите на бедните. Така не се прави солидарно общество.

Освен икономическата ефективност трябва да гледаме и социалната справедливост. Според мен икономическият растеж ще се преразпределя по доста по-адекватен начин, ако има друг тип облагане с необлагаем минимум и нагоре, дали ще е една ставката или няколко, то самата форма на необлагаем минимум предполага, че вече говорим за прогресия.“

Всички анкети може да откриете в сайта на Bloomberg TV Bulgaria.