"Аз съм привърженик на по-нисък публичен дълг и на бюджети без дефицити, дори с излишъци в добри години като последните. България рискува да изгуби статута си на ниско задлъжняла страна." За това предупреди в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria Николай Василев, бивш вицепремиер и министър на икономиката.
„С растежа на икономиката е нормално задълженията на компаниите да се увеличават, но проблемът е в публичния дълг на страната, който расте с бързи темпове. През 2021 г. публичният дълг бе около 20 млрд. лева, а сега е към 50 млрд. лева и заради бюджетните дефицити, които се очертават по 6-7 млрд. и повече на година, след три години ще надминем 70 млрд. лева, което е изключително много, според мен“, коментира финансистът.
Василев посочи, че голяма част от дефицита в бюджета се дължи на заложените социални разходи, които се увеличиха в последните години.
Според него не е трябвало да се стига до този етап на завишени социални харчове, тъй като това не оправдава тегленето на дълг всяка година. „Това отваря и въпроса с погасяването на тези задължения, тъй като страната е в тежка демографска криза“, напомни той и посочи, че раждаемостта в България е на изключително ниски нива в последните 12 години, въпреки че отбеляза лек ръст през 2023 г.
По думите му това увеличение не е достатъчно, за да спре демографският проблем. Василев даде за пример други страни с различни политики и стимули за насърчаване на раждаемостта.
„Моето предложение от последните две години е на родители на новородено дете да се дават до 25 хил. лева. Когато казвам до 25 хил. лв., не твърдя, че всички автоматично трябва да получават тази сума. Трябва да има критерии, които са предмет на дълбоко обществено обсъждане, но да се взима предвид: образователен ценз, принос към социалноосигурителната система“, обясни финансистът.
Той отбеляза, че в последните седмици чуждестранни компании обявиха изтеглянето си от България, а чуждестранните инвестиции са на изключително ниски равнища.
Василев пресметна, че преките чуждестранни инвестиции преди години са формирали около 30% от БВП, докато сега те са в диапазона между 1-2%. „Това се дължи на политическия хаос, лошия имидж на страната и недостатъчната европейска интеграция, като все още България не е член на еврозоната и пълноправно в Шенген“, е обяснението на финансиста.
Той подчерта, че в страната липсва и информационна кампания около приемане на еврото, като изглежда, че политическите играчи отказват да направят усилие в тази посока.
Кои са предизвикателствата пред привличането на външни инвестиции? Кои сектори в бизнеса търпят негативи от политическата нестабилност? Възможно ли е да се направи прозападно реформаторско правителство?
Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.


Европа закъсня с мерките за Черно море, послания на Фон дер Лайен са закъснели
Евростат: Все повече украинци получават временна закрила в България
Тежките верижни катастрофи на "Тракия" през годините
Поптодорова обясни какво е значението на посещението на Урсула фон дер Лайен във Варна
Говорител на ЕК: Бъдещият център за наблюдение на Черно море се очаква да бъде готов догодина
Учениците не могат да откриват сами знания, които още не притежават
Първите десет изгубени години след края на комунизма още тежат на България
Иран превърна павилиона си на COP31 в изложба за убитите 120 ученици в Минаб
Обществените нагласи спрямо Израел в Америка се обръщат
ЕИБ: Финансираме Isar Aerospace, PLD Space за космически стартове
Това Porsche 924 е първата полицейска суперкола в Дубай
Шакил О'Нийл си купи три Rolls-Royce-а заради наранено его
Боядисването на това Bentley Continental GT отнема 56 часа
Mercedes дава още 10-15 години живот на ДВГ
Какви рискове крие дистанционното стартиране на двигателя
Вижте най-добре облечените звезди на LACMA Gala 2026
Карираните поли превзеха есента
Арестуваха американски военен във Великобритания за шпионаж в полза на Русия
Прическата бикси с лифтинг ефект е любима на звезди като Памела Андерсън и Робин Райт
Връзка с "Азов" и план за въстание: Какво разкри разследването срещу испански неонацисти?