Станислав Попдончев (БСК): Все още е възможно да влезем в еврозоната на 1 януари 2026 г.

Няма да успеем да влезем в еврозоната, докато не подготвим бюджета за 2025 г. и четиригодишния структурен фискален план, който се изисква от Европейската комисия от миналта година. Това каза пред БНР Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара (БСК).

Според него дори да бяхме покрили изцяло последния критерий – за ценова стабилност – с данните към декември, все пак е необходимо „да си подготвим домашното“: бюджет за 2025 г. с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) и план, който показва, че ще влезем в тази рамка и през следващите четири години.

„Маастрихтските критерии не са цел, която се постига и след това грубо да кажем, че не се интересуваме какво се случва. Много е важна думичката „устойчивост“, каза той.

Ако отговаряме на инфлацията към януари, можем да подготвим искане за извънредни конвергентни доклади от ЕЦБ и ЕК, които в рамките на два месеца да бъдат готови. Най-оптимистично е до средата на годината да имаме дата за членство в еврозоната, която да бъде 1 януари 2026 г., каза още Попдончев, като допълни, че все още е възможно това да се случи.

Той обаче подчерта, че еврозоната не може да бъде самоцел, а държавата трябва да се стреми към балансирани бюджети заради Закона за публичните финанси.

Относно очакванията за Бюджет 2025 г. Попдончев припомни, че минималната заплата в частния сектор е увеличена с близо 16% от 1 януари и отбеляза, че законодателните мерки за увеличения на възнаграждения в различни сектори, приети последните 1-2 години, стоят на дневен ред.

„Доколкото разбирам, заявките на политическите сили са те да не бъдат отменяни или отлагани – може би по-добрият вариант е постъпково да се направят подобни увеличения“, каза той.

Същевременно посочи, че се чуват „притеснителни предложения“ в приходната част като увеличаването на приходите от акцизи, което означава допълнително рязко увеличаване на акцизи на цигари, алкохол, бира, което води до увеличение на крайните цени.

„Трябва да се търси балансиран подход, доколкото е възможно“, каза Попдончев.

Според него в капиталовите разходи има буфер, от който могат да се използват средства.

„Знаете, че доста изоставаме с инвестициите в последните години, но е факт и че никога не успяваме да инвестираме тези средства в рамките на 12 месеца, както са планирани. За миналата година бяха планирани 14 млрд. лв., от които 6,5 млрд. лв. са изразходени“, каза той. Според Попдончев, ако няма проектна готовност в държавата и средствата не могат да бъдат усвоени, няма смисъл да стоят в бюджета.

„... Друго е евентуално отлагане и постъпково увеличение на разходите в публичната администрация“, каза той и подчерта, че работодателските организации се обявяват категорично за запазване на данъчно-осигурителния модел.