Фискалният съвет на България ще одобрява националната макрорамка след влизане в еврозоната

След присъединяване на България към еврозоната макроикономическата прогноза, която Министерството на финансите изготвя, трябва да се одобрява от Фискалния съвет на България. За това съобщава БТА, като се позовава на отговори финансовото ведомство на въпроси как ще се подготвя държавният бюджет при намерението на България да се присъедини към еврозоната.

От Министерството на финансите уточняват, че що се отнася до изискванията, които следва да се спазват при разработването на макроикономическите и бюджетните прогнози (рамки), европейското законодателство не прави разлики между държавите от еврозоната и тези извън нея.

Пактът за стабилност и растеж (ПСР) обаче предвижда по-сериозен мониторинг и контрол по отношение на проектобюджетите на страните в еврозоната. Най-малко веднъж годишно държавите членки и Европейската комисията са длъжни да провеждат технически диалог за допусканията, които са в основата на макроикономическите и бюджетните прогнози, отбелязват от институцията.

От Министерството на финансите уточняват, че координацията на икономическите и фискалните политики в Европейския съюз (ЕС) се осъществява според правилата на Пакта за стабилност и растеж, който е рамката за икономическо управление на държавите членки. Пактът съдържа разпоредби срещу прекомерни бюджетни дефицити и неустойчива фискална политика, като след влизането в еврозоната страната ни ще бъде подложена на по-внимателен мониторинг и контрол, отколкото държавите от ЕС извън еврозоната, най-вече по отношение на проектобюджета си.

От датата си на членство в еврозоната България ще следва бюджетния цикъл, приложим за всички държави, въвели еврото. Съгласно ПСР държавите от еврозоната трябва в срок до 15 октомври да представят на Европейската комисия проектобюджетите си за следващата година, а Комисията следва да представи становището си по тях най-късно до 30 ноември. Ако Европейската комисия открие, че не се спазват задълженията, които произтичат от Пакта за стабилност и растеж, или недостатъчно са адресирани специфичните препоръки, отправени към държавите членки, тя ще поиска от съответната страна да представи преработен бюджетен план, обясняват от Министерството.

По отношение на самата макрорамка европейското законодателство (Регламент 473/2013) изисква от държавите членки, чиято парична единица е еврото, да гарантират, че изготвянето, оценяването или одобряването на годишните и многогодишните им макроикономически прогнози се изпълнява от независима фискална институция.

Това означава, че след присъединяването на България към еврозоната макроикономическата прогноза, която Министерството на финансите изготвя, следва да бъде одобрена от Фискалния съвет на България. Допуска се и възможността при разработването на бюджета Министерството на финансите да използва и изготвената от самия Съвет макрорамка.

От БТА очакват отговор и от Представителството на Европейската комисия в България за контрола от страна на европейските институции върху бюджетната процедура във връзка с намерението на страната ни да се присъедини към еврозоната.

Припомняме, че премиерът Росен Желязков обяви, че Бюджет 2025 ще предвиди до 40% разходи от брутния вътрешен продукт и дефицит до 3%. Той съобщи, че не се предвижда вдигане на данъчно-осигурителната тежест.