Защо средствата за общински проекти се оказаха затруднение в Бюджет 2025?

Правителството обяви, че ще забави с още седмица представянето на бюджета за 2025 г. Все още няма яснота за параметрите му извън надеждата да се вмести в рамката, определена от Закона за публичните финанси от 3% дефицит от брутния вътрешен продукт (БВП) и не повече от 40% разходи.

Един от големите препъникамъни при изслушванията и на новия финансов министър Теменужка Петкова, и на предшественичката ѝ – Людмила Петкова, се оказа капиталовата програма за общините – важен елемент от бюджета за 2024 г. Общинската инвестиционна програма, разписана за първи път в отделно приложение към Закона за бюджета, беше въведена от финансовия министър Асен Василев с бюджета за 2024 г.

Въпреки че е подадена информация както за параметрите на програмата, така и за разплатените до края на миналата година средства, от изслушванията по темата и на служебния финансов министър Людмила Петкова, и от тези на настоящия министър Теменужка Петкова изглежда, че не всичко е изплатено.

Какво са поискали и какво са получили общините през 2024 г.?

500 млн. лв. са общо разплатените средства по общинската инвестиционна програма, заложена към бюджета за 2024 г. Това става ясно от отговор на въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, зададен от депутата от ПП-ДБ Мартин Димитров, публикуван в сайта на Народното събрание. На втори въпрос – за броя на проектите и конкретните суми, от МРРБ го препращат към собствения си сайт.

От отчета на регионалното министерство за общинските проекти и разплатените средства се вижда, че макар сключените споразумения да са за 2024 г., част от тях са със срок за изпълнение 2025 г. и 2026 г., т.е. не се очаква разплащанията по всички проекти да се случат в рамките на 2024 г.

Данните показват, че прогнозният бюджет на общинската програма за 2024 г. е над 4,5 млрд. лв., а общата прогнозна стойност на проектите за целия период (2024-2026 г.) е 7,4 млрд. лв., като от изказвания на служебния министър на финансите Людмила Петкова през годината става ясно, че не всички трябва да бъдат изплатени от държавния бюджет, а някои са с финансиране от европейски средства.

Според отчета на МРРБ одобрените проектни предложения за 2024 г. по сключени споразумения са на обща стойност от малко над 3 млрд. лв.

 От тях през 2024 г. са разплатени: малко над 32 млн. лв. към 31 май, 87,27 млн. лв. – към 31 август, 74,29 млн. лв. – до 30 септември, 107,4 млн. лв. до 31 октомври, 70,86 млн. лв. до 30 ноември и 128,14 млн. лв. до 31 декември. Така общата сума за годината достига 499 999 933,34 лв.

Според данните на МРРБ остатък за финансиране на общинската програма за 2024 г. няма, за 2025 г. трябва да бъдат разплатени близо 1,3 млрд. лв., а за 2026 г. – още близо 355 млн. лв. Тези средства обаче засягат срок за изпълнение до 2025 г. или до 2026 г. От разпределението на данните в информацията на МРРБ по този начин не става ясно защо са останали неразплатени средства за 2024 г.

По време на изслушването си в парламента в края на януари финансовият министър Теменужка Петкова заяви: „Една добра идея, каквато е въведената през 2024 година Националната капиталова програма, беше опорочена при нейното структуриране и финансово осигуряване, тъй като одобрените инвестиционни проекти на министерствата и общините не бяха осигурени в пълен размер, което води до риск за бюджета за 2025 г. и, разбира се, в средносрочен план“.

Пред депутатите Петкова обяви, че предвиденият размер на средствата по капиталовата програма за общините за 2025 г. е в размер на 1,15 млрд. лв., но в тази сума се включват и средства, които ще бъдат разплатени за предходната година. По време на дискусията в пленарна зала бившият финансов министър Асен Василев попита защо не са разплащани средства в капиталовата програма за миналата година, при положение че от предвидените за общините средства би трябвало да има още 3 млрд. лв.

Хронология на общинската програма и „големият проблем“

Според Закона за държавния бюджет от 2024 г. кметовете на общините сключват с министъра на регионалното развитие и благоустройството споразумения за проекти, които трябва да бъдат завършени до 31 декември 2026 г. Те засягат както проектиране и строителство, така и ремонт и реконструкция на определен тип обекти. Има и условия, под които се предоставят средства авансово. Така например, за да се получат до 50% от предвидените разходи за проектиране, трябва да има сключен договор на общината с изпълнител и предоставено от страна на изпълнителя към общината съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки.

До 20% авансово могат да получат местните власти при валидно разрешително за строеж, сключен договор с изпълнител и предоставено обезпечение от изпълнителя към общината. Междинни плащания се извършват на базата на реално свършена работа, а документацията, включително документи за извършените плащания, се публикуват в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз в България (ИСУН). Така законът целеше както известна прозрачност по процеса на изразходване на средствата, така и гаранции, че няма да се предоставят пари за ремонти, без да има реално извършвана дейност. Бюджетът за 2024 г. планираше и актуализации в проектите да могат да се предлагат 3 пъти годишно, като всички те преминават през одобрението на Народното събрание – в срок до 31 март, до 30 юни и до 30 септември 2024 г.. Именно чрез тези актуализации размерът на необходимото финансиране непрекъснато набъбваше, а един от големите въпроси, поставяни по време на дискусиите за инвестиционната програма, беше за реалната проектна готовност на общините.

Първоначално беше обявено, че за това ще бъдат отделени през 2024 г. 1 млрд. лв. от бюджета. През април 2024 г. стана ясно, че са подписани общо 723 споразумения за 1,9 млрд. лв. за общински проекти. От тях към април 450 млн. лв. са преведени в МРРБ, а 400 млн. лв. са за плащания по сключени споразумения. По време на изслушвания в парламента на служебните министри на финансите и регионалното развитие Людмила Петкова и Виолета Коритарова стана ясно, че общият лимит на капиталовите разходи по КФП за година е до 9,994 млрд. лв.

Първоначално общинските проекти в Приложение № 3 бяха 1627. При първата актуализация на бюджета те се увеличиха до 2258, при втората през лятото – до 2529, от които 4,5 млрд. лв. за 2024 г., от които обаче 747 млн. лв. са средства по европейски проекти, а 3,8 млрд. лв. – за проекти с национално финансиране. 

Към юли бяха поискани авансови плащания за до 30% от общините за около 100 млн. лв. и междинни плащания за 36 млн. лв. Тогава ресорният министър Людмила Петкова обяви, че по нейна информация има искания за авансови плащания за проектиране за общо 1,1 млн. лв. Според данните, предоставени от Петкова към 18 юли, е имало искане за окончателно плащане само по един проект.

През есента стана ясно, че третата актуализация на бюджета във връзка с капиталовата програма е разкрила „голям проблем“. Тогава броят на общинските проекти се увеличи до 2885 и прогнозният бюджет набъбна с близо 1,116 млрд. лв. Тогава освен включването на 397 нови общински проекта, бяха отправени общо 293 искания за промени на вече предвидени проекти, а 15 проекта бяха заменени с нови такива. Имаше и 48 искания за отпадане на вече предложени проекти.

По време на Годишната среща на Националното сдружение на общините в „Албена“ Людмила Петкова обяви, че при третата актуализация на Приложение № 3 много от проектите са се променили.

„Започна се с проекти за асфалтиране на улици, след това се премина към проекти за изграждане и ремонт на водоснабдителната и канализационна структура. Това забави проектите, защото тези проекти веднъж са оценени, но след като общините променят проекта в приложението, следва той отново да мине през процедура за одобрение“, обясни тогава Петкова, цитирана от БТА.

 „Това го установихме като голям проблем за общинските проекти за 2024 година“, каза тя.

От всички данни до момента не става ясно каква е причината за неразплатените средства по общинските проекти – дали очертаният от Людмила Петкова „голям проблем“, с който проекти са били променени през есента (когато самата Петкова вече алармираше за очертаваща се „дупка“ от 18 млрд. лв. в бюджета за следващата година), дали заради липса на средства в бюджета за 2024 г., или заради недобра общинска готовност за изпълнение на проектите.

При всички положения от декларираните към момента настроения правителството няма намерение да не съкращава капиталови разходи – както от инвестиционната програма за централната власт, така и за местните власти. Според проекта на бюджет, предоставен от служебния министър на финансите, за двете програми бяха предвидени 7 млрд. лв. Не е ясно дали тази рамка ще бъде запазена и с предстоящия бюджет на кабинета „Желязков“.