С 13% по-голяма субсидия за общините поиска сдружението им

Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) предлага субсидията за общините в бюджета за следващата година да бъде повишена с 13%, съобщи изпълнителният директор на организацията Силвия Георгиева след приключването на Годишната среща на местните власти в курорта Албена. Основен организатор на форума бе НСОРБ.

Тя уточни, цитирана от БТА, че предложенията на сдружението вече са представени пред Министерството на финансите (МФ) и се очаква до края на октомври да бъдат проведени преговори по тях. Сдружението на местните власти поставя три акцента.

„Първият е запазването на общинската инвестиционна програма, вече добила популярност като Приложение 3 към държавния бюджет. В нея общините имат около 3300 проекта за над 8,2 млрд. лева“, посочи Георгиева. Тя уточни, че предложението към финансовото ведомство е програмата да бъде запазена и в бюджета за следващата година, като бъде осигурен достатъчен ресурс за разплащане на проектите в изпълнение, както и за започване – поне авансово, на нови проекти.

„Получихме уверение и от министър-председателя, и от министъра на финансите, че общинската инвестиционна програма ще бъде част от Бюджет 2026, а конкретните числа предстои да бъдат договорени“, обясни" изпълнителният директор на сдружението.

Вторият приоритет на общините е т. нар. обща изравнителна субсидия, която ги подпомага с по-ниски данъчни приходи, за да поддържат добро качество на услугите, така както е в по-големите. По думите на Георгиева това е единствената държавна субсидия, с която общините могат да се разпореждат самостоятелно, след решение на общинските съвети, като увеличението за 2026 година трябва да е с ръст от 13%.

Третият приоритет в предложенията на сдружението са възнагражденията в общинските администрации. В НСОРБ отчитат, че те са едни от най-ниските в публичната администрация. Силвия Георгиева посочи, че един евроексперт в средно голяма община получава около 1200 лева чиста заплата – сума, близка до минималната, и това е причината кметовете трудно да намират и да задържат качествени експерти.

В коментар за приключилата годишна среща на сдружението с централната власт, тя заяви, че има разбиране за изключително сложната задача, пред която са изправени общините с промяната на таксата за битови отпадъци.

При реформата в управление на отпадъците Силвия Георгиева изрази надежда, че ще бъде постигнат приемлив вариант за плавно въвеждане на принципа "замърсителят плаща", като предложението на НСОРБ е да се приложи тригодишен преходен период, считано от 2026 г.

Тя посочи, че поетапното въвеждане може да бъде по видове дейности, по част от територията или с някакъв по-комплексен, миксиран вариант. „Такъв е подходът във всички страни членки на ЕС, никъде принципът "замърсителят плаща“ не е бил въведен рязко върху цялата територия на държавата“, даде пример изпълнителният директор на организацията. Георгиева допълни, че преминаването към този нов начин на изчисляване на таксата е и изключително скъпо, изисква огромни инвестиции в инфраструктура за претегляне на сметта, каквито общините не могат да направят.

Акцент остават и проблемите с водоснабдяването. „Тази задача е на много институции, но общините са силно обвързани с нея“, заяви Георгиева. И коментира, че подмяната на ВиК мрежата е скъпа, трудна и отнема време, но хубавото е, че общините имат достъп до инвестиционни ресурси. „В този сектор се реализират много проекти по места и се надяваме поетапно поне да успеем да подменим подземната водна инфраструктура, за да се намалят загубите на вода“, очаква изпълнителният директор на НСОРБ.