Само 73 общини са готови да въведат принципа "замърсителят плаща" за такса смет

Много малко общини в страната – едва около 73, са готови да приложат принципа „замърсителят плаща“ за определяне на размера на такса битови отпадъци, съобщи министърът на финансите Теменужка Петкова, цитирана от БТА, пред участниците в Годишната среща на местните власти в Албена.

Пред форума, организиран от Националното сдружение на общините в България (НСОРБ), тя посочи, че темата с промяната на такса смет стои много отдавна на дневен ред и срещу страната ни има образувана наказателна процедура. По думите ѝ предстои да бъдат направени анализи за риска от създалата се ситуация и да бъдат взети решения за търсене на изход.

Петкова призова кметовете да засилят събираемостта на старите задължения. Според нея несъбраните вземания достигат около 1 млрд. лева. Най-големите суми са за неплатени такса смет, данък превозни средства и този за недвижими имоти. „Трябва да съберем една съществена част от тези вземания до края на годината“ настоя финансовият министър.

НСОРБ ще иска преходен период за новата такса смет

Тези, които са готови да въведат принципа "замърсителят плаща" напълно или частично, могат да започнат на 1 януари. Ако се въведе тотално и веднага, ще има голямо напрежение в държавата, предупреди кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов, който е и член на управителния съвет на НСОРБ. Той обясни пред БНР, че 71 общини са готови от догодина да въведат принципа "замърсителят плаща".

Националното сдружение на общините обаче няма да настоява за отлагане.

Според него становището на огромна част от общините е за плавен преходен период и тези, които са готови да въведат принципа напълно или частично, могат да започнат на 1 януари.

Д-р Кабаиванов предположи, че това ще бъдат малки общини или райони от средни и по-големи общини.

Кметът на Карлово поясни, че за да се приложи изцяло принципът "замърсителят плаща", страната трябва да е обхваната 100% от разделното събиране на отпадъците. В момента то покрива 60% от населението, но не повече от 40% от територията на страната.

Той отбеляза, че е трудно да се убедят оползотворяващите организации да покрият цялото население и територия на страната, тъй като по закон те нямат задължение да обхванат 100% от населението и територията.

„Общините, които желаят и имат възможност, биха се заели с тази задача, ако получават пропорционално на територията и броя на населението част от парите, които сега получават оползотворяващите организации от продуктови такси“, уточни д-р Кабаиванов. Той добави, че друго условие е да започне централизирано събиране на стъклен амбалаж по депозитарната система, но заяви, че „общините могат да бъдат партньори, но не основна движеща сила“.

Ще има ли актуализация на данъчните оценки на имотите

НСОРБ настоява още за актуализация на данъчните оценки на имотите, което е ангажимент на Министерството на финансите и на парламента.

„В момента бизнесът плаща 60-65% от таксата смет. След като се въведе новият принцип на заплащане, тя ще падне на 20-25%. Ако общините могат да получават данък съобразно актуалната пазарна оценка на имотите, с част от тези средства ще могат да дофинансират управлението на отпадъците и да облекчат финансовия удар върху гражданите“, подчерта кметът на Карлово.

Той смята, че в различните общини плащането на такса смет ще е различно – минимумът два-два и половина пъти до десет пъти ще е увеличението, като средно то ще нарасне три-четири пъти.

Д-р Кабаиванов е категоричен, че управлението на отпадъците е национален приоритет и не може и не бива да бъде прехвърляно само върху общините и финансово – върху гражданите. „В противен случай принципът се изкривява и "вместо да въведем справедлива система, ще натоварим населението и общините", коментира той.

Емил Кабаиванов е на мнение, че най-справедливата методика е да се тегли количеството твърди битови отпадъци, които генерира едно домакинство, а това може да се случи в малките населени места, където хората живеят в индивидуални жилища.

„Друга възможност е на брой жители в едно домакинство, което значи домоуправителите да бъдат ангажирани законово да дават подобна информация. Трети вариант е с чипове или сензори на общите съдове на жилищните блокове, което е равнозначно на допълнителни разходи за нови съдове и нова система за отчитане на смет“, даде различни варианти кметът.

Кабаиванов обясни, че тригодишният период, който се иска, не е гратисен, а преходен. По думите му преходният период е необходим не за спиране на процеса, а за да стане той плавен и с по-малка финансова тежест за гражданите. Той изтъкна, че новата система за отчитане на такса смет не трябва да се въвежда "тотално и веднага, защото ще бъде изключително голямо напрежение в държавата".

Бюджетен дефицит, разходи, разплащания

Финансовият министър потвърди, че бюджетното салдо към 31 август е на дефицит – сумите са 3,4 млрд. лева по бюджета и 1,8 млрд. лева по средствата от ЕС, но когато се изпълнят плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост до края на годината, до голяма степен дефицитът ще бъде покрит.

Петкова отхвърли твърденията, че хората са обеднели, като посочи, че към момента разходите за персонал са 3,7 милиарда лева повече. По думите ѝ има ръст и при социалните плащания, включително за пенсии. Средната брутна заплата за първо и второ тримесечие е нараснала с 13,6%, припомни тя. „Средногодишната инфлация е 2,6%, като се очаква да стигне до 3,5-3,6%“, посочи финансовият министър.

По отношение на Бюджет 2026 тя подчерта, че дефицитът трябва да бъде максимум до 3% от брутния вътрешен продукт на страната. „Всичко над тези три процента означава финансова несигурност“, е мнението на Петкова. По думите ѝ в Министерството на финансите в момента се правят анализи и оценки. Тя увери, че когато процесът приключи, ще бъде даден ход на съгласувателна процедура с НСОРБ.

Петкова увери участниците в срещата, че държавата няма да взема от общините преходните остатъци по бюджетите им за тази година. Тя обаче ги призова да планират разумно за какво ще харчат парите.

Министърът уточни, че продължават разплащанията по Приложение 3 и българските общини имат достъп до средствата, като до момента са им изплатени 460 млн. лева. „Разплащанията започнаха в началото на юни“, припомни Петкова и допълни, че остават още 290 млн. лева, които кметствата ще получат до края на годината през бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройство.

Тя съобщи, че до дни финансовото министерство и Българската банка за развитие ще подпишат споразумение и когато ресурсът по централния бюджет бъде разплатен, ще постъпи за финансиране през банката. Тя уточни, че ще бъде запазена процедурата документите по проектите да се преглеждат в МРРБ, което ще предоставя информация на банката и тогава ще се правят разплащания.

Финансовият министър увери кметовете, че не бива да имат притеснения що се отнася до приемането на еврото и трябва да успокояват и страховете на хората по места.