Русия трупа дългове заради все по-големите разходи за войната в Украйна

Президентът на Русия Владимир Путин често подчертава, че Русия има най-ниския дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) сред страните от Г-20 и това е ключова положителна характеристика на икономиката на страната. Войната в Украйна обаче започва да променя това, пише Bloomberg.

Международните санкции заради войната до голяма степен прекъснаха чуждестранните източници на финансиране за руската икономика. Кремъл все повече разчита на скъп вътрешен дълг, за да финансира бойните действия.

През следващото десетилетие Русия ще изплати поне 15% от брутния си вътрешен продукт като обща лихва за обслужване на дълга си. Сумата е приблизително еквивалентна на целия публичен дълг на страната днес, според изчисления на Bloomberg Economics.

Очаква се вътрешните емисии да се увеличат тази година, тъй като икономиката изисква допълнително финансиране по време на война, според хора, запознати с бюджетните дискусии. Разходите за отбрана тази година могат да бъдат с 4-5 трлн. рубли (55-69 млрд. долара) по-високи от първоначално планираните в бюджета, или почти 40% над планираните разходи, казват още източниците на медията, пожелали да не бъдат идентифицирани.

Съгласно бюджетния закон, правителството планира да набере малко над 4 трлн. рубли на вътрешния пазар, за да покрие държавните разходи. Таванът на дълга е определен на 37,4 трлн. рубли.

Бюджетният дефицит на Русия се увеличава до 6 трлн. рубли, или 2,6% от БВП, през първите пет месеца на годината. Това надвишава целта за цялата 2026 г. с приблизително 60%. Таванът на държавния дълг за 2026 г. вече е достигнат.

Въпреки че Министерството на финансите настоява за намаляване на дефицита, като използва натрупаните резерви и съкращава други разходи, правителството ще трябва да набере допълнителни 2-3 трлн. рубли чрез заеми тази година, според запознати с въпроса.

Разходите за обслужване на дълга на Русия се удвояват от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Централната банка повиши лихвените проценти до рекордно ниво, за да охлади прегряващата икономика на Русия, след като правителството увеличи разходите за военни цели и за подкрепа на бизнеса.

През 2021 г. лихвените плащания представляват около 4,5% от федералните разходи и се нареждат на осмо място сред категориите бюджетни разходи.

Русия през тази година планира почти 4 трлн. рубли разходи за погасяване, което представлява близо 9% от общия федерален бюджет. Това е петият по големина пункт в държавния бюджет след отбраната, националната сигурност, социалната политика и икономиката.

„При сегашните лихвени проценти вътрешният дълг е доста скъп“, казва Дмитрий Полевой, инвестиционен директор в московската компания Astra Asset Management. Увеличеното бреме „ограничава пространството за маневриране по отношение на други категории разходи, които Министерството на финансите се стреми да оптимизира“, добавя той.

Съотношението дълг/БВП на Русия расте. Графика: Bloomberg

Настоящият държавен дълг на Русия от 16,5% от БВП е модел на фискален консерватизъм в сравнение с повечето европейски държави, според Кремъл. На водещия си икономически форум в Санкт Петербург по-рано този месец Путин подчерта дълговото бреме в Гърция от 146% от БВП, Италия със 137% и Франция със 116%, като заяви, че позицията на Русия „просто е несравнима“.

В началото на юни в долната камара на руския парламент беше прието законодателство, което позволява на правителството да увеличи заемите над тавана на дълга, установен във федералния бюджетен закон. „Този ​​законопроект е спешно необходим“, коментира тогава председателят на бюджетната комисия на Държавната дума Андрей Макаров.

„Цената на войната се проявява на пазара на облигации. Дори след като централната банка намали основния лихвен процент от 21% до 14,5%, доходността по дългосрочните държавни облигации остана близо до 15% - приблизително два пъти повече от нивата през 2017-2019 г., най-високата точка на макроикономическата дисциплина на Русия. Това отразява по-големите емисии и по-голямата несигурност, като инвеститорите изискват повече компенсации“, коментира Екатерина Власова, икономист от Bloomberg Economics за Централна и Източна Европа и Русия.

Междувременно, запасите от държавни облигации в чуждестранна валута на Русия се очаква да спаднат през следващата година до най-ниско ниво от началото на второто десетилетие на XXI век, според Bloomberg Economics.

„Външният дълг намалява, тъй като облигациите падежират по график, докато санкциите и загубата на достъп до международните капиталови пазари на практика не оставят възможност за рефинансиране“, добавя Олга Беленкая, икономист във Финам в Москва.

Министърът на финансите Антон Силуанов многократно е заявявал, че Русия скоро ще изплати целия си външен държавен дълг. Той представя постижението като доказателство за способността на странта му да провежда независима икономическа политика.

Руската централна банка и търговските кредитори абсорбират увеличеното държавно заемане чрез репо операции. Банките купуват емитирани от правителството облигации и след това ги залагат пред централната банка в замяна на ликвидност, докато облигациите остават в баланса на централната банка.

Всъщност банките насочват средства в държавни облигации, вместо да отпускат заеми на по-широката икономика, и използват тези ценни книжа, за да получат финансиране от централната банка. Това нарушава функционирането на икономиката и допринася за стагнацията в невоенните сектори.

Обемът на непогасеното финансиране от репо сделки в момента възлиза на приблизително 4,6 трлн. рубли, според централната банка на Русия.