Криптовалутите са децентрализирани само на хартия

Има горчива ирония в сътресенията, които в момента обхващат криптовселената. Криптосекторът се роди в дълбините на голямата финансова криза от 2008 г. като ответна реакция срещу провалите на конвенционалната финансова система, с нейните свръхзадлъжнели сенчести банки и верига от несъответствия при ливъриджа и матуритетите. Оригиналната бяла книга за биткойна, публикувана през същата година, предлагаше визия, в която парите са преработени като самоподдържаща се система за трансфери без необходимост от посредници. Но днешният катаклизъм носи всички отличителни белези точно на недостатъците, които ранните поддръжници на индустрията критикуваха. Докато криптофирми се сриват и цените на монетите падат, разплитането на тази нова верига от криптобанки в сянка със свръхливъридж вече е в пълен ход.

Докато изследваме останките и начертаваме отговор чрез политики за контролиране на сектора, трябва да имаме предвид някои ключови факти, пише за Financial Times Хюн Сонг Шин, икономически съветник и ръководител на изследванията в Банката за международни разплащания (БМР). Криптовалутите работят под знамето на децентрализацията, но са силно централизирани в две важни отношения.

Първо, много уж децентрализирани протоколи се оказват силно концентрирани по отношение на това кой всъщност управлява и контролира нещата. Често това са основателят и малък брой спонсори с рисков капитал - както се вижда от краха на стейбълкойна тера през май. В повечето случаи криптовалутите са децентрализирани само по име.

Второ, централизираните посредници, като криптоборсата FTX на Сам Банкмън-Фрийд, играят ключова роля като вход към криптосвета от конвенционалната финансова система. Те насочват потока от нови инвеститори - кислородът, който поддържа тази спекулативна динамика жива. Изследванията на БМР в тази област подчертаха как криптото работи само когато това се случва. Доколкото набирането на нови инвеститори е от ключово значение за оцеляването на криптото, централизираните посредници са от решаващо значение за поддържането на индустрията.

Колапсът на FTX и други в сектора доведе до много дълбоко размисляне сред почитателите на криптовалутите. Очаквано, чуваме призиви към индустрията „да се върне към корените си“ и да се възроди в по-чиста форма. Визията е да върнем часовника назад към дните, когато криптовалутата беше оазис на малка група ентусиасти, а не нещо, рекламирано като масов финансов продукт. Според тази визия криптовалутите биха били по-скоро нещо като нишово хоби сред малка част последователи, вместо да навлиза в хола ни чрез телевизионни реклами в опит да привлече дребни инвеститори.

Тази чиста форма на криптовалутите, която предвижда премахването на централизираните посредници, би имала много малък отпечатък. Но секторът нямаше да нарасне до сегашния си размер, без тези субекти да насочват средства към него. Вместо да стоят в опозиция, централизираните посредници и криптовалутите се хранят едни от други. Поради тази причина всяка намеса чрез политики, която сега се предприема за смекчаване въздействието на криптосегмента, ще трябва да има предвид тази взаимна зависимост, както и ролята, която стейбълкойните играят като портал от конвенционалната финансова система.

Някои казват „просто оставете криптовалутите да изгорят“, но идеята, че те ще изчезнат от само себе си, може да е пожелателно мислене. Когато финансовите условия се променят, дори един много намален сектор, който е запазена територия за пуристите, все още може да осигури жаравата за подновеното навлизане на централизираните посредници.

Всяка намеса ще трябва да преодолее едно ключово предизвикателство: ако политиката позволи на криптосекторът да се преплита с основната финансова система, това ще доведе до нещо, което е било избягвано досега. По-специално, ако стейбълкойните попаднат в регулаторния периметър, ще трябва да се обърне внимание на тяхната роля като входна точка към останалата част от криптоекосистемата. Политиките трябва да ги предпазват от това да се превърнат в „кукувицата в гнездото“. Новите стандарти, издадени от Базелския комитет за банков надзор относно дейностите на банковия сектор в криптосектора, са значителна стъпка в правилната посока.

По-общо, подходът към регулирането ще трябва да разграничи основната икономическа функция на криптовалутите от това, което те изглеждат на повърхността. Дори по време на най-големите ексцесии на пазара на високорисковите ипотечни кредити в САЩ оплетената верига от ливъридж в крайна сметка доведе до действия в реалния свят - най-очевидно чрез купуване на къщи с пари. Криптовалутите, от друга страна, са до голяма степен самореферентни; дейностите им включват търговия с други видове криптовалути и имат малко отношение към осезаеми икономически дейности.

В крайна сметка всеки отговор чрез обществени политики трябва да започне с реалистична оценка на икономическата стойност, произтичаща от блокчейн технологията. Ползата от нея е изключително малка на фона на ранната реклама. Един след друг проекти, които изследват потенциалните й ползи, не донесоха нищо.

По-обещаващият подход е чрез дигитални валути на централните банки, които работят в рамките на по-широката цифрова монетарна система. Това е подход, който се основава на доверието, вградено в парите на централните банки, и може да служи на обществения интерес в една бъдеща парична система. Ползите от технологията потичат към икономическите дейности в реалния свят, а не само към други видове криптовалути. Икономическите ползи от децентрализацията също трябва да бъдат разгледани по-ефективно. Сега виждаме какво се случва, когато една индустрия почива просто на вяра.