Как Швейцария се опита да пренастрои финансовата система насред банковия крах

Докато Credit Suisse вървеше към неплатежоспособност в началото на миналата година, група швейцарски банкери, технократи и регионални служители вече бяха заети да полагат основите за нов тип финансова инфраструктура.

Девет месеца след като швейцарската банка беше спасена от конкурентната UBS Group AG през март 2023 г., кантоните Цюрих и Базел издадоха първите т.нар. токенизирани облигации, уредени в експерименталната цифрова валута на Швейцария. Градската управа на Лугано последва примера малко след това, пише Bloomberg.

В четвъртък централната банка на страната обяви, че ще удължи пилотната програма, по която тези облигации бяха продадени, с две години и я описа като „много успешна“. Съперничещите финансови центрове все още не са съпоставени със швейцарската система, базирана на блокчейн.

Проекти за токенизация са в ход в почти всички големи финансови центрове в света. В Швейцария усилията имат допълнително значение, тъй като служителите се опитват да променят възприятията около отслабналата банкова индустрия.

Бракът между двете най-големи швейцарски банки предизвика широко разпространени критики, че властите са чакали твърде дълго, за да се намесят. За някои това е още едно доказателство, че банковата система, еволюирала за дискретно управление на парите на богатите по света, вече не е подходяща да гарантира мястото на Швейцария сред водещите финансови центрове.

Централната предпоставка на токенизацията е, поне на пръв поглед, относително проста. Чрез представянето на актив като акция или облигация под формата на цифрови токени в блокчейн, всичко – от сетълмента до записването на собствеността, може да бъде направено по-бързо, по-малко сложно и потенциално по-сигурно, твърдят поддръжниците.

Има стотици проекти за токенизация, които се изпълняват по целия свят. Някои се управляват вътрешно от големи глобални кредитори като JPMorgan Chase & Co., а други се контролират от централни банки или органи от публичния сектор като Банката за международни разплащания.

Случаите на използване варират от стълбове на световната икономика като търговско финансиране до по-хитри приложения, като токенизиране на вековна цигулка. Освен в Швейцария, токенизираните облигации са регистрирани също в САЩ и Люксембург.

Citigroup Inc. прогнозира, че до 2030 г. ще има токенизирани ценни книжа на стойност 4 трлн. долара.

„С течение на времето все повече и повече активи ще се насочат към дигитални борси – първоначално неликвидни активи, и може би с нови регулации традиционните активи също биха могли“, коментира Марни Макманус, ръководител на банковия отдел на Citigroup за Швейцария, Монако и Лихтенщайн.

Там, където Швейцария е по-напред от останалите, е в интегрирането на различните аспекти на емитирането и търговията с токенизирани облигации.

През 2023 г. Швейцария отиде още една крачка напред и позволи сетълмент на токенизирани облигации, емитирани на SDX, да бъде уреден в цифрова валута на централната банка, част от пилотната програма, която Швейцарската национална банка сега разширява.

На 11 юни облигации за 200 млн. франка (224 млн. долара), продадени от Световната банка – първият цифров инструмент с фиксиран доход от емитент, базиран извън Швейцария, са уредени по същия начин.

„Вярвам, че е важно за нас да останем в челните редици на финансовите иновации“, коментира управителят на централната банка на Швейцария в интервю в четвъртък във връзка с тази пилотна програма.

Въпреки че токенизацията напредва в безброй приложения по света, скептиците се съмняват дали базираните на блокчейн системи ще предложат осезаеми предимства пред съществуващите. Дори привържениците им казват, че ще минат години, преди токенизираните активи да изместят масово своите традиционни аналози.

Също така не е ясно колко дълго ще продължи преднината на Швейцария. Борсите в няколко други държави, макар и все още далеч зад швейцарската система, се надпреварват да настигнат страната.

Токенизацията на ценни книжа предизвиква противоречия в много части на света на фона на опасения за поверителността. В САЩ кандидатът за президент Доналд Тръмп коментира, че „никога няма да позволи“ дигитален долар, емитиран от централната банка“, защото, по негови думи, това ще е „правителствена тирания“. Федералният резерв също се колебае дали да експериментира.