Фалшификатите убиват духа на "Капалъ чарши" в Истанбул

Moнументалните порти имат вековна история и сякаш пренасят посетителите в епохата на султаните, но пресичайки прага му, става ясно, че под изрисуваните сводове на "Капалъ чаршъ" в Истанбул занаятите на предците умират, задушени от фалшификати, информира Франс прес.

В ъгъла на  една от алеите на базара тийнейджър предлага фалшиви парфюми Dior за десет евро заедно с неистински пухени якета на италианската марка Moncler. По-нататък търговец получава 40 долара от турист за фалшива чанта на Michael Kors.

"Цяла Европа идва тук! Дори съпругите на футболистите", усмихва се 36-годишният Кемал, който е прекарал 20 години от живота си на "Капалъ чаршъ", един от най-големите покрити пазари в света, където се стичат милиони туристи всяка година.

Фалшивите чанти от телешка кожа Celine и от ватирана кожа Saint Laurent са със същото качество като оригиналите, но са от пет до десет пъти по-евтини, твърди продавачът, който не желае да каже фамилията си, тъй като се страхува да не дойде проверка.

Той се е изхранвал с имитации на "Произведено в Турция" преди петнадесетина години, докато луксозните копия малко по-малко не завземат витрините на пазара, който е на почти шест века. "Сега всички модели чанти са тук: щом ги има на "Шанз-Елизе", значи ги има и тук", уверява той.

Ветераните на покрития пазар, които пазят спомена за дребните занаятчии, подвизаващи се в малки дюкяни из многобройните алеи на "Капалъ чаршъ", са отчаяни от наплива на фалшификати.

Елегантният магазин за килими на Хашим Гюрели, вицепрезидент на асоциацията на търговците на базара и член на борда на директорите, вече е под обсада. "В миналото имитациите бяха рядкост, когато някои хора започнаха да продават фалшиви чанти, те го правеха скришом, тъй като се страхуваха от държавата", казва петдесетгодишният мъж.

"Базарът е загубил своя уникален характер: има само вносни или фалшиви продукти и става все по-зле с всяка изминала година", оплаква се Орхан Гази Улудаг, който продава сервизи за чай малко по-нататък. 

В своя магазин за занаятчийски килими Флоранс Хейлброн съжалява, че приятел кожар, "който е правел истински чанти от много красива и качествена кожа" е трябвало да пусне кепенците, защото вече не може да изкарва прехраната си с тях.

"Отсега нататък в най-красивите магазини ще се продават имитации! Само тези, които  продават фалшификати, могат да плащат наем от 10 000 до 15 000 долара на месец на главната алея", оплаква се продавачката, която работи на базара от 1998 г.

"Тези, които правят занаятчийски продукти, не могат да се справят. Пазарът губи душата си", твърди тя, притеснена, че "определена по-заможна клиентела вече не идва, защото не иска да вижда само фалшификати".

Широко разпространено в Турция - една от основните страни за производство и транзит на фалшификати след Китай и Хонконг - фалшифицирането носи печалба, част от която се озовава в държавната хазна, по-специално под формата на данъци.

Останалите средства захранват цяла икономика - от дребни прекупвачи до търговци на едро, които изнасят и за ЕС.

"Печалбите са огромни. Дамските чанти се продават за хиляди долари на "Капалъ чаршъ", отбелязва Дилара Бурал, преподавател по криминология в университета в Бат (Англия).

В този бизнес може да са замесени и престъпни групи, "но не можем да кажем, че цялото фалшифициране в Турция е свързано с организираната престъпност. Това не е вярно", подчертава тя.

Тази търговия е улеснена от "значителна културна толерантност", която "в определени случаи се простира до онези, които трябва да налагат законите, полицията и съдиите", добавя тя.

Турски адвокатски кантори, упълномощени от луксозните гиганти, въпреки това се опитват да спрат този доходоносен бизнес.

Но "Капалъ чаршъ" си остава истинска главоблъсканица. "Проблемът е, че са необходими заповеди за обиск за всеки адрес, а на пазара има хиляди магазини, така че трябват хиляди заповеди", обяснява Сена Яшароглу, адвокат в истанбулската адвокатска кантора Moroglu Arseven, където двадесет души работят по казуси, свързани с интелектуалната собственост.

Говорител на борда на директорите на "Капалъ чаршъ" обаче потвърждава, че "истанбулската полиция извършва чести проверки".

Пред своя микроскопичен магазин от 2,5 кв.м., за който плаща наем от 1000 долара на месец, Мурат казва, че мисли "всеки ден" за евентуални проверки.

През 2018 г. той и брат му стават свидетели на пристигането на полицията. Сметката излиза солена - 800 конфискувани чанти и 40 000 евро глоба и разходи за адвокати. 

Въпреки това 27-годишният търговец, чийто произход е от земеделската провинция Урфа, е възобновил бизнеса си. "Нямам избор", казва той. "Какво бих правил в противен случай? Отново да съм овчар в селото ми? Не искам!"

(БТА)