Всеки четвърти у нас слуша музика чрез стрийминг платформа

Всеки четвърти в България е слушал музика чрез стрийминг платформа през 2023 г., а 34% от потребителите на подобна услуга използват платен абонамент. Това показват резултатите от проучване за музикалните навици на българите, проведено от „Тренд“ по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП).

Поради достъпните цени на абонаментите, все по-голяма част от потребителите са готови да платят за музика. У нас вече всеки трети от ползвателите на музикални стрийминг платформи плаща за абонамент. 

„Чрез данните, които получихме, все по-ясно може да очертаем характера и физиономията на българския слушател, чрез неговите предпочитания“, каза изпълнителният директор на БАМП Петя Точарова по време на представяне на проучването.

В световен мащаб през 2023 г. за абонамент плащат 48% от потребителите, посочват от БАМП, позовавайки се на глобално изследване на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) за 2023 г., цитирано от БАМП.

77% от българите слушат музика всеки ден или поне няколко пъти в седмицата. 85% са посочили, че музиката допринася да се чувстват добре.

Музика срещу заплащане

Макар нагласите за плащане за музика в България да остават все още ниски, наблюдава се ясна тенденция към покачване на готовността да се плаща, сочи проучването. Достъпните цени на абонаментите за стрийминг платформи, както и възможността за достъп до огромен репертоар, без прекъсване от реклами, са очевидно между важните причини все повече българи да избират платени формати на музикални платформи.

Физическите носители определено увеличават популярността си по цял свят и у нас също се наблюдава подобна тенденция, макар и в малко по-малък размер. 11% от хората купуват компактдискове, а 3% инвестират във винилови плочи. За сравнение – според глобалното проучване на IFPI, 13% са закупили компактдиск през последния месец, 9% – винилова плоча, а 5% – касета. Към физическите носители у нас се насочват по-често хора на възраст между 20 и 40 г., с висше образование. Нагласата за покупка на компактдискове не се влияе от размера на доходите, но при виниловите плочи се наблюдава пропорционална зависимост между нарастването на доходите и реализирането на покупка.

Всеки трети българин посещава концерти и консумира музика на живо. 62% от тях предпочитат да отидат на фестивали на открито, 52% са ходили на концерт в зала, а 29 % са слушали музика на живо в клуб. 

Радиото все още е на първо място

Най-предпочитаният източник на музика в България е радиото, това са отбелязали 39% от запитаните (22% музикално радио и 17% неспециализирано радио). Изключение от тази тенденция са най-младите (16-19 г.), които поставят на първо място музикалните телевизии. Във Франция през 2023 г. радиото също е най-предпочитан източник на музика, следвано от видео стрийминг платформите, посочват от БАМП.

Телевизиите са най-ползваният източник в селата (27%). За 12% от българите най-предпочитан източник на музика са дигиталните платформи. Тази тенденция не е специфична само за България.

Българите имат разнообразие от източници за достъп до музика, а водещ сред дигиталните е YouTube, използван от 42% през 2023 г., като 69% от тях са гледали музикални видеа, а 46 % са слушали музика, без да гледат.

Поп-фолкът е най-слушаният жанр

Според проучването хората у нас слушат основно или предимно българска музика, но обичат и чужда.  Преобладаващата част от хората слуша повече от един жанр, а 20% слушат пет или повече различни жанра. При въпрос с отворен отговор топ 5 на музикалните жанрове, слушани в страната, включва поп, поп-фолк, естрада, рок и народна музика. Една трета от хората слушат поп музика, като по-често почитателите на този жанр са висшисти.

Запитани конкретно за любимия си жанр музика, респондентите поставят на първо място поп-фолк (17%), следван от поп (15%), рок (14%), естрада (12%), народна музика (6%), класическа музика (5%).

YouTube е мястото за нова музика, пиратството остава популярно

Българите най-често откриват нова музика в YouTube (28%) и по радиото (27%). Сходни данни отчитат и проучванията във Франция и Хърватия през 2023 г.

Въпреки достъпността на музиката днес нелегалните начини все още са популярни сред голям процент от хората у нас. Близо една пета (18%) са сваляли музика от YouTube под формата на аудиофайл, като най-често това е тенденция при най-младите и намалява с покачване на възрастта. Възможно е обаче процентът да е по-висок с оглед на това, че 21% не са дали отговор на този въпрос. 12% от българите пък признават, че са сваляли музика от сайтове за торенти, а 27% от анкетираните са предпочели да не дадат отговор на този въпрос.

В полза на интерпретацията, че зад неотговорилите всъщност се крият положителни отговори, е и процентът на музикалното онлайн пиратство в световен мащаб. Според глобалното проучване на IFPI през 2023 г. 29% са се ангажирали по някакъв начин с музикално пиратство, а при най-младата публика (16-24 г.) нивото достига 43%. 

С навлизането на изкуствения интелект във всички сфери на живота, включително в музиката, той повдига все повече въпроси, както относно неговия потенциал да улесни и подпомогне музикалната индустрия, така и с опасностите, които поставя пред нея. 69% от българите твърдят, че биха предпочели да слушат музика, създадена от хора, а не от изкуствен интелект.

Източник: Тренд

Допитването е проведено в периода 22 ноември – 9 декември 2023г. сред 1010 респонденти, слушащи музика, на възраст 16-64 г., от всички административни области на страната.