Улеснената „синя карта“ не е заплаха за доходите на програмистите 

Адриан Николов, ИПИ

Един от последните законодателни актове на парламента преди празниците беше приемането на улеснения в процедурите по наемане на граждани от трети страни – отдавна чакани поправки, които обещават поне малко да облекчат все по-големия натиск на липсата на работна ръка върху бизнеса. Тези промени бяха обаче посрещнати с доста противоречиви реакции, най-вече  от заетите във  високотехнологичния сектор, където конкуренцията от страни извън ЕС често се възприема като заплаха за високия стандарт на живот на българските работници.

Целта на промените е най-вече улеснение и облекчение на процедурите по наемане на чужденци (които, както сме посочвали нееднократно, са излишно утежнени), както и разширяване на видовете търсено образование и  квалификации и въвеждане на нови подходи към командироването. Най-общо казано, режимът на наемане на работници от страни извън ЕС търпи значителна либерализация в опит за борба с острия недостиг на работници, който ограничава възможностите за растеж на редица отрасли.

Реформата е много навременна, и дори закъсняла. Ако съдим по анализа на допитванията до работодатели на Агенция по заетостта, в непосредствено бъдеще на пазара на труда ще липсват поне 200 хиляди работници, а ¾ от всички фирми срещат значителни трудности в наемането. На фона на спада на работната сила с почти 900 хиляди души в рамките на изминалото десетилетие по всички личи, че българският пазар на труда няма как да се справи с повишеното търсене без помощ отвън.

Въпреки това, притесненията на заетите във високотехнологичния бранш на пръв поглед изглеждат основателни – в крайна сметка една от причините за бързото му разрастване  е именно привлекателността на високите заплати в него, които към средата на 2022 г. надхвърлиха средно 4 хиляди лева брутно месечно. Това е причината за нареждането на ИКТ специалностите сред най-търсените в университетите, както и за масовата преквалификация към тях в търсене на по-високи доходи. На пръв поглед изглежда логично, че появата на по-голяма конкуренция от работници от по-бедни държави би довела до спад, или поне задържане на ръста на ИТ заплатите.

Това обаче е малко вероятно, по няколко причини. Първата е изключително ниската популярност на „синята карта“ – през цялата 2021 г. от нея са се възползвали под 500 души, и дори новите реформи да увеличат броя им в пъти, които не е особено вероятно, и да допуснем че всички те се съсредоточат в ИТ отрасла, този брой не би бил достатъчен за да се отрази системно на заплатите в него. За сравнение, високотехнологичните фирми са добавили почти 4 хиляди нови работни места само за първите три тримесечия на 2022 г. (и 9 хиляди през 2021 г.), а това не отчита незадоволеното търсене.

От значение е и самото естество на работата в сектора. За разлика от повечето бизнеси – от промишлеността през строителството до селското стопанство – които не могат да се вършат от разстояние, то ИКТ трудът не е ограничен от държавните граници. С други думи, българските ИТ фирми и днес биха могли да наемат чужденци, при това без да преминават през процедурите по формалното им включване на българския пазар на труда, стига да смятат че това си струва.

Липсата на кадри е най-вече ограничение пред разрастването на ИТ сектора днес. По нищо не личи потенциалният „внос“ на чужденци да е насочен към заместването на съществуващи работни места – тъкмо обратното, той би позволи на фирмите да разширяват дейността си.

Трябва да имаме предвид и свръхконкурентната глобална среда във високотехнологичните дейности и услуги. Както българските работодатели се опитват да привлекат кадри от трети страни, така и добрите български ИТ работници са обект на интерес от водещи както европейски, така и американски (и дори китайски) фирми. Това е и гарант за запазването на високите им доходи – спад и дори задържане на ръста на стандарта на живот в България би тласнал все повече и повече български програмисти да потърсят алтернативи в чужбина, което местният ИТ бизнес не може да си позволи.

В заключение, улеснената „синя карта“ не изглежда като особено голяма заплаха за заплатите на ИТ специалистите. В никакъв случай не бива обаче и да се разглежда като панацея за решаване на проблемите и недостига на пазара на труд – там много повече може да се постигне чрез повишаване на качеството на образование и уменията на работещите, възприемане на нови подходи към неактивните и повишаване на производителността на труда.