Европейските предприемачи могат да изживеят американската си мечта в Европа

Тази година се чуха няколко гостуващи американци да критикуват Европа за липсата на иновации и предприемачески успех, с известно основание, пише за Financial Times Джон Торнхил, основател на Sifted, подкрепен от FT сайт за европейски стартъпи.

От началото на века делът на Европа в топ 100 на компаниите с най-голяма капитализация в света е спаднал от 38 на 18 броя, докато този на САЩ се е повишил от 54 на 61, подсилен от гигантските технологични фирми от западния бряг. Част от причината е, че „иновациите без разрешения“ в американски стил са много по-приспособими към революционните технологични промени, отколкото натовареното с регулации „управление нагоре по веригата“ в Европа, коментира Андрю Макафи, учен и автор от Масачузетския технологичен институт (MIT).

За да защити технологичния си суверенитет, Европа трябва да се “заеме сериозно” с изграждането на технологични компании с глобално значение и да приеме „радикално неегалитарните“ резултати, посочва Алекс Карп, съоснователят на американската компания за данни Palantir. Описвайки себе си като „класически европейски прогресист“, който иска бедните хора да имат „здравеопазване и зъби“, той твърди, че целият европейски експеримент ще бъде поставен под въпрос, „ако всички компании с големи приходи са съсредоточени в Америка“.

Макар че приемат спешната необходимост да повишат технологичното си ниво, европейците отговарят по два начина. Първо, те казват, че социалният модел на Европа е оптимизиран за максимизиране не толкова на брутния вътрешен продукт, колкото на древногръцката концепция за щастие. По този показател няколко европейски държави превъзхождат САЩ. Европа се откроява силно в последния Доклад за световното щастие, който пита хората доколко са доволни от живота си. Осем европейски държави, водени от Финландия, Дания и Исландия, са сред 10-те най-щастливи нации в света (Израел и Нова Зеландия са другите две). САЩ са на 15-то място.

Това прави критиките на САЩ към Европа да звучат като въпроса, зададен от осиновителката на писателката Джанет Уинтерсън, когато чула, че дъщеря ѝ се е влюбила в друга жена. „Защо да си щастлива, когато можеш да си нормална?“, попитала тя. Ако икономическата „нормалност“ води до обществено нещастие, може би е по-добре просто да останем щастливи.

Вторият, по-провокиращ отговор е, че Европа най-накрая се „заема сериозно“ с технологиите, макар и по свой собствен откъслечен, културно разнообразен начин. През последното десетилетие стартиращите фирми, базирани на технологии, избуяха в цяла Европа, облагодетелствайки се от някои внесени начини на мислене и методологии от Силициевата долина. Към края на октомври миналата година европейските стартъпи на ранен етап бяха привлекли 31 процента от общите глобални инвестиции в този сектор в сравнение с 33 процента за САЩ, според доклада на Atomico за състоянието на европейските технологии. Яхвайки тенденцията, известни американски фирми за рисков капитал, включително Sequoia Capital и Bessemer Venture Partners, създадоха представителства в Европа.

„Европа наистина се превръща в технологична гореща точка“, констатира Роксан Варза, директор на парижкия технологичен кампус Station F, който е работил с 5000 стартиращи компании от отварянето си през 2017 г. Докато преди десетилетие най-амбициозните европейски предприемачи автоматично се насочваха към Силициевата долина, мнозина сега си стоят у дома и набират таланти от най-високо ниво от цял свят, включително САЩ.

Въпреки спада на глобалния технологичен пазар, който удря индустрията, оптимистичните предприемачи в Европа с готовност изброяват предимствата на региона: някои страхотни технически университети, много висококвалифицирани и сравнително евтини софтуерни инженери и голяма амбиция за справяне с най-важните проблеми в света, като изменението на климата. Но те са склонни и да идентифицират оставащите ограничения пред растежа: незавършен единен пазар, който затруднява трансграничното разширяване, прекалено ограничителни регулации и недостиг на финансиране на по-късен етап.

Една европейска страна, която показва как може да се съчетаят общественото щастие и предприемаческата динамика, е Швеция, която има едно от най-високите нива на социална мобилност в света и е създала повече технологични еднорози (стартъпи, оценени на повече от 1 милиард долара) на глава от почти всяка друга държава.

Идеята, че САЩ е страната на възможностите, е вярна само докато не постъпите в училище или не платите сметката си за здравеопазване, изтъква Себастиан Семятковски, съосновател на шведския финтех гигант Klarna и син на полски имигранти. С безплатно образование и безплатно здравеопазване, Швеция е „фантастично общество“, където всеки е еднакво ценен. „Това е държава, в която, ако искате да успеете, това зависи от вас самите“, каза ми той на събитие на Sifted в Стокхолм през март.

Поне в някои части на Европа предприемачите успяват благодарение на нейния социален модел, а не въпреки него. Останалата част от Европа и някои критици от САЩ трябва да обърнат внимание на това.