Изкуственият интелект - икономическа благословия или проклятие?

В една глобализирана икономика има други причини да се съмняваме дали потенциалните ползи от AI ще се усетят равномерно.

От една страна, има риск от „подбиване на пазара“, докато правителствата се конкурират за инвестиции в изкуствен интелект с все по-слаба регулация. От друга страна, бариерите пред привличането на тези инвестиции може да са толкова високи, че да оставят много по-бедни страни на заден план.

„Трябва да имате правилната инфраструктура – огромен изчислителен капацитет“, коментира Стефано Скарпета, директор по заетостта, труда и социалните въпроси в базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Работническа сила

Оказва се, че иновациите са лесната част. По-трудно е да ги накараш да работят за всички. Именно тук се намесва политиката.

За Джонсън от MIT пристигането на железниците в Англия през 19 век в момент на бързи демократични реформи е позволил на тези постижения да се ползват от по-широкото общество, було то чрез по-бърз транспорт на прясна храна или първо усещане за пътуване за развлечение.

Подобни демократични придобивки на други места са помогнали на милиони да се насладят на плодовете на технологичния напредък през 20 век. Но Джонсън твърди, че това е започнало да се променя с агресивния акционерен капитализъм, който беляза последните четири десетилетия.

Автоматизираните каси за самообслужване са пример за това, смята той. Хранителните стоки не поевтиняват, животът на купувачите не се трансформира и не се създават нови задачи – само печалбата расте заради намаляване разходите за труд.

Работнически групи, които са загубили голяма част от влиянието, което са имали преди 80-те години на миналия век, определят AI като потенциална заплаха за правата на работниците, както и за заетостта, например ако няма човешки контрол върху управляваните от AI решения за наемане и уволнение.

Мери Тауърс, директор по политиката за трудовите права в Британския конгрес на профсъюзите, посочва колко е важно синдикатите „да имат законови права за консултиране, да имат способността колективно да се договарят относно технологиите на работа“.

Това е само един от няколкото фактора, които ще помогнат да се определи как AI оформя нашия икономически живот - от антимонополните политики, които гарантират здравословна конкуренция между доставчиците на изкуствен интелект до обучения на работната сила.

Проучване на ОИСР сред около 5300 работници, публикувано през юли, предполага, че изкуственият интелект може да е от полза що се касае до удовлетворението от работата, здравето и заплатите, но също така се вижда, че представлява риск за неприкосновеността на личния живот, засилва предразсъдъците на работното място и подтиква хората към претоварване.

„Въпросът е дали изкуственият интелект ще изостри съществуващите неравенства или всъщност може да ни помогне да се върнем към нещо много по-справедливо?“, коментира Джонсън.