Изкуственият интелект - икономическа благословия или проклятие?

Ако средновековният напредък от ползването на плуга не е измъкнал европейските селяни от бедността, това до голяма степен се дължи на факта, че техните владетели са прибирали богатството, генерирано от засиленото производство, и вместо това са го използвали за да строят катедрали.

Икономисти твърдят, че нещо подобно може да се случи с изкуствени интелект (AI), ако навлезе в живота ни по такъв начин, че рекламираните предимства се използват от малцина, а не от мнозина, пише Ройтерс.

„Изкуственият интелект има голям потенциал, но потенциал да върви и в двете посоки“, коментира Саймън Джонсън, професор по световна икономика и управление в MIT Sloan School of Management.

„Ние сме на разклонение на пътя“, допълва той.

Поддръжниците на изкуствения интелект прогнозират скок в производителността, който ще генерира богатство и ще подобни жизнения стандарт. Консултантската компания McKinsey през юни изчисли, че технологията може да добави между 14 трлн. и 22 трлн. долара стойност годишно – сума, приближаваща се до текущия размер на икономиката на САЩ.

Някои оптимисти по отношение на технологията отиват по-далеч, като предполагат, че заедно с роботите, изкуственият интелект е техноогията, която най-накрая ще освободи човечеството от обикновените задачи и ще ни даде възможност за повече творчество и свободно време.

И все пак има редица притеснения относно въздействието на AI върху поминъка, включително заради потенциала му да унищожи работни места във всички сектори. Стачката на холивудските актьори през юли е свидетелство за това, защото те се страхуват да не станат излишни заради двойниците им, генерирани от изкуствения интелект.

Какъв ръст на продуктивността?

Подобни опасения не са неоснователни. Историята показва, че икономическото въздействие на технологичния напредък като цяло е несигурно, неравно, а понякога направо зловредно.

Книга, издадена тази година от Джонсън и икономиста от MIT Дарън Ацемоглу, изследва хилядолетия на ползване на технологии – от плуга до автоматизираните киоски – като разглежда успеха им в създаването на работни места и разпространението на богатство.

Въпреки че предачната машина е ключова за автоматизацията на текстилната индустрия през 18 век, те откриват, че тя води до по-дълги работни часове при по-тежки условия. Механичните пречистватели на памук пък улесняват разширяването на робството в американския юг през 19 век.

Историята на интернет е сложна. Той създава много нови работни позиции, въпреки че голяма част от генерираното богатство отива при шепа милиардери. Увеличаването на производителността, което някога беше възхвалявано, се забави в много икономики.

Изследователска бележка от юни на френската банка Natixis предполага, че това се дължи на факта, че дори една толкова разпространена технология като интернет остави много сектори недокоснати, докато много от работните места, които създаде, бяха за нискоквалифицирани – например във веригата на доставките при онлайн поръчки.

„Заключение: трябва да сме предпазливи, когато оценяваме ефектите на изкуствения интелект върху производителността на труда“, предупреждава Natixis.