Данъци върху цифровите услуги: Защо Тръмп атакува налозите върху технологичните гиганти?

Данъците върху цифровите услуги, насочени към приходите на технологичните гиганти, се завърнаха като гореща тема в усилията на президента Доналд Тръмп да пренапише правилата на световната търговия, пише Bloomberg.

Тръмп отдавна твърди, че тези данъци са дискриминационни спрямо американски технологични гиганти като Amazon.com, собственика на Google - Alphabet, и собственика на Facebook - Meta Platforms. По време на първия си мандат като президент Тръмп заплаши да използва мита, за да накаже държави, налагащи цифрови данъци.

Сега, когато се завърна на поста, отново се разпали напрежението за това кой и как ще облага най-големите фирми в света. Канада беше първата, която отстъпи пред гнева на Тръмп. Тя реши да премахне цифровия си данък в края на юни - часове преди да влезе в сила - след като Тръмп прекрати търговските преговори със страната заради това, което той нарече „фрапиращ“ данък. Двете страни възобновиха преговорите.

Какво представляват данъците върху цифровите услуги?

Най-общо казано данъците върху цифровите услуги са такси върху приходите, които технологичните компании генерират от потребители в определена държава - от дейности като таргетирана онлайн реклама, стрийминг и продажба на данни.

Тези данъци се предлагат в различни форми, с различни прагове и параметри. Франция беше сред първите държави, които въведоха данък върху цифровите услуги. През 2019 г. тя въведе налог от 3% върху приходите от таргетирана реклама и други цифрови услуги на компании с годишни приходи от поне 750 млн. евро в световен мащаб и 25 млн. евро във Франция.

Други европейски държави последваха примера, включително Италия, Австрия, Испания и Обединеното кралство.

Канада изоставаше. Нейният данък беше приет през 2024 г., когато премиерът Джъстин Трюдо беше на власт. От 30 юни тази година фирмите трябваше да плащат 3% от приходите от цифрови услуги, генерирани от канадски потребители, ако приходите са над 20 млн. канадски долара (14,6 млн. щатски долара) за една календарна година.

Защо държавите въведоха данъци върху цифровите услуги?

Световната икономика става все по-дигитализирана, работеща на базата на потоци от данни. Но компаниите, предоставящи услуги, често нямат физически магазини във всяка страна, в която работят.

По този начин облагането на компаниите въз основа на физическото им присъствие се превърна във все по-неефективен метод правителствата да гарантират, че данъчните сметки на технологичните компании съответстват на стойността, която те извличат от местните клиенти.

Натискът за справяне с тази несправедливост в данъчните системи нарасна след световната финансова криза от 2008 г., когато общественото недоволство от спасяването на банките предизвика стремеж за борба с укриването на данъци.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – клуб от 38 предимно богати държави – от години работи върху решение за пренаписване на правилата за разпределяне на правата за данъчно облагане между юрисдикциите. Тя е домакин на преговори с повече от 140 държави за адаптиране на международната данъчна система.

Напредъкът е бавен и редовно е възпрепятстван от повторното разпалване на търговското напрежение. Разочаровани от липсата на инерция, европейските страни започнаха да въвеждат данъци върху цифровите услуги като временна мярка – дори след като признаха противоречивия характер на таксите, основани на приходи, а не на печалба.