Как Русия дръпна щепсела на свързаността

В средата на февруари министърът на цифровото развитие Максут Шадаев заяви, че правителството все още не възнамерява да ограничава Telegram на фронта, но се надява военнослужещите постепенно да преминат към други платформи. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви тази седмица, че компанията може да избегне пълна забрана, като спазва руското законодателство и поддържа това, което той определя като „гъвкав контакт“ с властите.

Роскомнадзор обвинява Telegram, че не е успял да защити личните данни, да се бори с измамите и да предотврати използването му от терористи и престъпници. Подобни обвинения бяха отправени и към други чуждестранни технологични платформи. През 2022 г. руски съд определи Meta като „екстремистка организация“, след като компанията заяви, че временно ще разреши публикации, призоваващи за насилие срещу руски войници в контекста на войната в Украйна. Властите в  Русия използваха това решение, за да оправдаят блокирането на Facebook и Instagram в Русия и засилването на натиска върху другите услуги на компанията, включително WhatsApp.

Основателят на Telegram Павел Дуров, роден в Русия предприемач, сега базиран в Обединените арабски емирства, казва, че ограничаването се използва като претекст, за да се тласнат руснаците към контролирано от правителството приложение за съобщения, предназначено за наблюдение и политическа цензура. Това приложение е MAX, което беше пуснато през март 2025 г. и е сравнявано с китайския WeChat в амбицията си да затвърди вътрешната дигитална екосистема.

Властите все повече насочват руснаците към MAX чрез работодатели, квартални чатове и портала за държавни услуги Gosuslugi, където гражданите получават документи, плащат глоби и си запазват срещи, както и чрез банки и търговци на дребно. Разработчикът на приложението, VK, съобщава за бърз растеж на потребителите, въпреки че числата са трудни за независима проверка.

„Те не просто оставиха хората да се оправят сами - може да се каже, че са ги водили за ръка през тази адаптация, като са им предлагали алтернативи“, казва социологът от „Левада Център" Денис Волков, който е проучил отношението на руснаците към използването на технологии. Стратегията, коментира той, е да се осигури руска или подкрепяна от държавата алтернатива за мнозинството, като същевременно се въздържа от пълно криминализиране на заобиколни решения за по-технологично грамотните потребители, които не искат да преминат към MAX.

Елена, 38-годишна жителка на Екатеринбург, казва, че началното училище на дъщеря ѝ е преместило официалната комуникация от WhatsApp към MAX, без да се консултира с родителите. Тя държи MAX инсталиран на отделен таблет, който стои предимно в чекмедже. Някои руснаци наричат тези устройства MAXophone – те са само за това приложение, без никакви други данни да се оставят на тези телефони заради оправдан страх, че правителството може да получи достъп до тях.

„Работи зле. Съобщенията се забавят. Известията не идват. Не му вярвам... И цялата тази ситуация само ядосва хората“, посочва Екатерина, чието истинско име също не се разкрива заради опасенията от репресии.

Надпреварата за VPN

За разлика от централизираната „Голяма защитна стена“ на Китай, която филтрира трафика на цифровите граници на страната, руската система работи вътрешно. Интернет доставчиците са длъжни да насочват трафика през държавно инсталирано оборудване за дълбока проверка на пакети, способно да контролира и анализира потоците от данни в реално време.

Това не е една стена“, казва Климарев. „Това са хиляди огради. Прескачате една, после има друга“, добавя той.

Архитектурата позволява на властите да забавят услугите, без официално да ги забраняват – тактика, използвана срещу YouTube, преди уеб адресът му да бъде премахнат от управляваните от правителството сървъри за имена на домейни миналия месец.

Руският закон изрично предоставя на правителството правомощия за блокиране на уебсайтове на основания като екстремизъм, тероризъм, незаконно съдържание или нарушения на разпоредбите за данните, но не дефинира ясно забавянето на трафика, а не пълното блокиране, като официален механизъм за прилагане. „Това е натиск без процедура“, посочва Климарев.

През септември Русия забрани рекламирането на услуги за виртуални частни мрежи, които гражданите използват, за да заобиколят наложените от правителството ограничения върху определени приложения или сайтове. Според оценката на Климарев, приблизително половината руски интернет потребители вече знаят какво е VPN, а милиони плащат за такава. Анкета, проведена миналата година от Центъра „Левада“, единственият голям независим социологически институт в Русия, показва, че редовната употреба е по-ниска, като около една четвърт от руснаците са заявили, че са използвали VPN услуги.

Руските съдилища могат да третират използването на инструменти за анонимизация като утежняващ фактор при определени престъпления. Това сигнализира за нарастващ натиск върху технологиите за заобикаляне, без официално да бъдат забранявани. През февруари Федералната антимонополна служба откри това, което изглежда е първото дело срещу медия за популяризиране на VPN, след като регионалното издание „Сердитая Чувашия“ рекламира такава услуга в своя Telegram канал.

Проучванията през последните години показват, че много руснаци, особено по-възрастните граждани, подкрепят по-строгото регулиране на интернет. Често привържениците посочват като мотиви измами, екстремизъм и онлайн безопасност. Това чувство дава на властите политическо пространство да затегнат контрола, дори когато ограниченията са непопулярни сред по-технологично грамотните потребители.

Въпреки това, забавянето на Telegram предизвиква критики от неочаквани страни, включително от Сергей Миронов, дългогодишен съюзник на Кремъл и лидер на партията „Справедлива Русия“. В изявление, публикувано в неговия Telegram канал на 11 февруари, той заклеймява регулаторите и ги обвинява в подкопаване на войниците на фронта. Той казва, че войските разчитат на приложението, за да комуникират с роднини и да организират набиране на средства за военните усилия, и предупреждава, че ограничаването му може да струва човешки животи. Той допълва, че руснаците трябва да бъдат свободни да избират кои платформи да използват.

Провоенните Telegram канали представят техниките на правителството за блокиране като саботаж на военните усилия. Иван Филипов, който следи влиятелните военни блогъри на Русия, казма, че реакцията в тази екосистема на новините за Telegram е „гняв“.

За разлика от Starlink, чието прекъсване може да бъде приписано на чуждестранна компания, ограниченията върху Telegram се разглеждат като самоналожени. Блогърите обвиняват регулаторите в подкопаване на военните усилия. Telegram се използва не само за координация на бойното поле, но и за мрежи за набиране на средства от доброволци, които осигуряват основна логистика, защото държавата не я покрива надеждно – от транспортни средства и гориво до бронежилетки, през материали за окопи, та до оборудване за евакуация. Telegram служи като основен център за дарения и докладване на поддръжниците.

(Продължава на следващата страница)