Все повече български фирми ще преминат към технологични решения за данъчните си задачи 

Несигурната икономическа обстановка, в която отново живеем, кара финансовите и данъчните специалисти в корпорациите и у нас, и в чужбина, да си задават един важен въпрос - трябва ли да „изграждат" собствени възможности по отношение на данъчните си отдели, или да закупят готово решение, възложено на външен за компанията им изпълнител. Какви са предимствата и недостатъците на двете възможни решения? 

Орлин Хаджийски

Снимка: PwC България

Орлин Хаджийски е съдружник, ръководител отдел „Данъчни услуги“ в PwC България. Той е експерт с над 20-годишен опит в сферата на данъчното планиране, данъчно-консултантските услуги, международното данъчно облагане, данъчното структуриране и др. 

Консултирал е множество български компании, вкл. стартъпи, във връзка с успешното им развитие и растеж. Участвал е в осъществяването на ключови за страната сделки, сливания и придобивания.

Орлин притежава Магистърска степен по Право от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Магистърска степен от Централноевропейския университет в Будапеща.

Отговорът на въпроса дали компаниите следва да развиват вътрешните си данъчни отдели или да търсят външни решения зависи от много фактори като вида компания, къде оперира, на колко пазара, видове клиенти, тип индустрия, както и с възможностите на компанията, свързани с инвестиции във вътрешни или външни решения. От значение е и каква е идеята й за бъдещето й, във връзка с имплементацията на съответни технологични решения, както по отношение на вътрешните финанси и отчитане, така и по отношение на съблюдаване на външните регулации. Едно нещо обаче трябва да се има предвид. В последните години данъчните регулации се развиват изключително много като обем и сфери, и са свързани със специфични продуктови регулации по отношение на екология, прозрачност, отношения с приходните администрации и отчетност, не само в държавата, където е установена самата компания, но и на пазарите, на които оперира. Всичко това прави изключително трудно, дори невъзможно, да се концентрира необходимия обем знания в рамките на един вътрешен данъчен отдел, като това е валидно, включително и за големите компании, които биха разполагали с по-голям ресурс за развиване на отделите си. В тази връзка използването на външни решения е неизбежен процес, като по-скоро въпросът е до каква степен следва да се развива вътрешен отдел и до каква да се използват външни решения.

Предимството да се използва вътрешен ресурс  е, че той би трябвало да е по-добре запознат с това как функционира компанията и съответно да е наясно със спецификите й. Поддържането на такъв отдел обаче е свързано с постоянни разходи, включително и такива за поддържане и непрекъснатото обновяване на познанията на професионалистите в него, така че да могат да са постоянно в крак с новите данъчни регулации в най-различни области, които се появяват все по-интензивно последно време. По-малките компании не могат да си позволяват да подържат такива отдели и им се налага да използват външни решения. В тази връзка все по-често виждам в практиката да се прибягва към цялостни решения като изнасяне („аутсорсване“) на данъчната функция на външни доставчици, които са се специализирали в областта на предоставяне на данъчни услуги и разполагат с достатъчен като обем и компетентност персонал, за да адресират многобройни и разнообразни въпроси в данъчната сфера. Подобно нещо би било непосилно за един по-скромен данъчен отдел. Дори и големите компании с добре развитите си вътрешни данъчни екипи, все по-често прибягват към така наречените външни решения, тъй като материята е много обемна и все по-бързо променяща се. Като се има предвид, че обикновено големите компании оперират на много пазари и имат отношения с най-различни данъчни юрисдикции, можете да си представите какъв обем от регулации и правила следва да съблюдават, което не е по силите и на най-големите данъчни отдели. Отделно от това на ход са и нови транс-национални данъчни инициативи, като напр. глобалния минимален данък („global minimum tax”), които изискват събиране и обработка на огромна по мащаб и обем информация. Това прави още по-трудно концентрирането и поддържането на данъчни отдели, които биха могли да отговорят на нуждите на съответните глобални бизнеси. 

Не на последно място идва и масовото въвеждане на технологии и автоматизации на търговски, финансови и други бизнес процеси, всеки от които имат известни данъчни аспекти. Това изисква наличието както на знания, свързани със съответната технология, така и конкретни данъчни познания по засегнатите аспекти, чиято симбиоза обикновено изисква много специфична експертиза, която трудно може да се открие сред традиционните данъчни специалисти. 

Всичко това води до извода, че без съответно използване на външни решения в една или друга степен, компаниите трудно биха могли да си подсигурят безопасно ниво на съблюдаване на релевантната данъчна рамка. 

Ако се премине към втория вариант как специалистите ще могат да запазят цялостен контрол или гъвкавост над решението?

Тук едно от решенията може да бъде назначаване на лице или лица, които да отговарят за данъчната функция в дадена компания. Те работят с външни доставчици в съответните материи, като така се концентрират нужните познания в по-тесен кръг от специалисти. Друго решение може да бъде използването на технологични продукти, които да управляват процесите и отговорностите на една данъчна функция, като съответната информация се съдържа в използвания продукт. 

Какви са предпочитанията в България по Ваши наблюдения? 

Като цяло, това, което аз виждам е, че в България практиките са ориентирани към традиционния начин на управление на данъчната функция, а именно поддържане на ограничени отдели, които комуникират със съответните външни доставчици. Считам обаче, че е само въпрос на време да се премине към по-масово прилагане на технологични решения. Това е все по-честа практика при големите компании във водещите страни, което ме кара да мисля, че скоро тези процеси ще дойдат и у нас.

Осъзнават ли чисто българските компании вече нуждата от консултации с добър финансов адвокат? Каква е конкретната разлика между финансов адвокат и счетоводител?

Според мен българските бизнеси отдавна са осъзнали нуждата от работа с данъчни специалисти, особено тези, които работят извън рамките на страната. Практиките да се използват счетоводители за адресиране на данъчни проблеми, са най-вече  валидни за малки предприятия. Ролята на счетоводителя е да осигури вярно и точно отразяване на първичните счетоводни документи във финансовите отчети на компанията, за да могат потребителите на тази финансова информация да придобият реалистична представа за финансовото положение на организацията. Обикновено това е роля, свързана с работа с осчетоводяване на фактури, изготвяне на отчети и данъчни декларации, периодичен рипортинг и все по-често работа с различни счетоводни и финансови продукти. Ролята на данъчния консултант е най-вече да запознае съответния бизнес със съществуващите данъчни регулации и данъчните задължения, произтичащи от дейността на бизнеса. 

Какъв би бил правилният подход за минимизиране на данъчните задължения на клиентите, като същевременно не се нарушават законовите разпоредби?

Правилният подход е да разбираш смисъла и значението на съответната данъчна разпоредба, защо е създадена и каква цел преследва. На базата на това можеш да разбереш и какво е съответното данъчно задължение във въпросната ситуация. Доброто познаване на духа и смисъла на данъчния закон, води до определяне на адекватно и справедливо данъчно облагане, а именно съответният бизнес да не плаща нито повече, нито по-малко от полагащото му се съобразно дейността, която извършва и печалбите, които реализира.

Как определяте дали данъчната позиция на евентуален Ваш клиент е защитима в случай на ревизия или спор с данъчните власти?

Това, предполагам, е индивидуално при различните данъчни специалисти. Лично за мен една позиция е защитима, ако могат да се намерят аргументи, че при пълна прозрачност съответните действия на данъкоплатеца в даден спор не целят постигане на определена по-благоприятна данъчна позиция, а следват нормалната логика на обичайни търговски взаимоотношения. 

Кои са често срещаните грешки или погрешни схващания на физически лица или корпорациите по отношение на данъците и как ги отстранявате?

Грешките могат да бъдат най-различни – от непознаване на нормативната уредба, до превратното й тълкуване, което се случва най-често при непознаване на смисъла и логиката на съответната данъчна разпоредба. При по-простите ситуации, начините за отстраняване обикновено са регламентирани в закона и са свързани с подаване на коригиращи документи като отчети, декларации и т.н. При по-сложни ситуации вариантите зависят до голяма степен от спецификите, няма универсални решения.

А как предавате сложни данъчни концепции и съвети на клиенти, които може да нямат правна или финансова подготовка?

По много прост начин – питам клиента си какво би направил, ако не се ръководеше от данъчни съображения и му споделям, че и органите на приходната агенция биха очаквали от него да направи именно същото, т.е. да следва нормалната пазарна логика на нещата.