Украйна ще продължи да се бие в Бахмут

Украйна е решила да продължи да се бие в Бахмут. Битката за ключовия град в Донецка област е приковала най-добрите части на Русия, които деградират преди планираното украинско контранастъпление.

Това коментира съветникът на президента на Украйна Володимир Зеленски Михаил Подоляк пред италианския в. La Stampa, цитиран от Ройтерс.

Това е първият знак, че Киев е променил мнението си за отбраната на града, където се водят най-кръвопролитните боеве във войната.

„Русия смени тактиката. В Бахмут тя събра голяма част от своя обучен военен персонал, останките от своята професионална армия, както и частни компании“, коментира Подоляк в интервюто.

Той посочва, че украинската армия има две цели там: да намали руския боеспособен персонал колкото е възможно повече и да го фиксира в няколко ключови, изморителни битки, да се прекъсне офанзивата и да се концентрират украинските ресурси за пролетната контраофанзива.

Русия превърна Бахмут в основна цел на зимния натиск, в който участват стотици хиляди резервисти и наемници. Руските бойци превзеха източната част на града и покрайнините на север и юг, но така и не успяха да затворят пръстена около украинските защитници.

В началото на март Киев планираше да изтегли войските на запад, но генералите явно са решили да подсилят отбраната на Бахмут и да продължат да се бият.

Напредъкът на Русия изглежда се забавя на фона на публичните оплаквания от страна на Евгений Пригожин, ръководител на частната милиция „Вагнер“, която ръководи атаката над Бахмут, че военното командване не успява да осигури на хората му достатъчно муниции.

В петък Пригожин благодари публично на правителството за "героичното" увеличение на производството. В същото съобщение той обаче казва, че е „разтревожен от недостига на боеприпаси и снаряди не само за Вагнер... но и за всички части на руската армия".

Москва твърди, че превземането на Бахмут ще пробие дупка в украинската отбрана и ще бъде стъпка към превземането на целия индустриален район на Украйна Донбас – основна цел на Кремъл.

Окопната война, описвана от двете страни като „месомелачка“, взе огромни жертви. Решението на Киев да остави армията да се бие там предполага, че Украйна вярва, че загубите на Русия далеч надвишават нейните собствени.

След като постигнаха успехи през втората половина на 2022 г., украинските сили са предимно в отбрана от средата на ноември, а Русия премина в атака с войски, повикани при първата мобилизация.

Руската зимна офанзива обаче, като се изключи района около Бахмут, се провали. Междувременно Киев очаква нарастване на западната военна помощ за предстоящата офанзива, след като калта поизсъхне през пролетта.

Киев и Западът смятат, че има изтощение у руската армия, която в четвъртък осъществи масирани ракетни удари по Украйна. Русия изстреля ракети на стойност стотици милиони долари, вкл. и шест от хиперзвуковите ракети „Кинжал“, рекламирани като супероръжие, на което НАТО няма отговор. Смята се, че Кремъл притежава само няколко десетки такива ракети.

Атаките убиха цивилни, вкл. цяло семейство, което беше затрупано под развалините на дома им в района на Лвов, на 700 км от фронта. Повредени бяха и енергийни системи, но повечето от тях са възстановени бързо. Най-големите щети изглежда са в източния град Харков, където областният управител каза, че около 450 000 души все още са без ток в петък вечер. Водоснабдяването в Харков обаче е почти изцяло възстановено.

Украинската съпротива може също да има по-широк ефект върху икономиката на Русия. Търговци на газ например казват, че танкери с руски втечнен газ не са успели да излязат в Черно море, тъй като не се е смятало за безопасно да преминат под Кримския мост.

Междувременно Турция спря внезапно транзита на санкционирани стоки към Русия този месец, тъй като Европейският съюз и САЩ оказват натиск върху съюзниците да подкрепят мерките, наложени заради войната, пише Bloomberg.

Норвегия обяви, че ще предостави две единици за противовъздушна отбрана NASAMS на Украйна в сътрудничество със САЩ.