В по-късните етапи на Студената война президентът на САЩ Роналд Рейгън разчита на руската поговорка „Вярвай, но проверявай“ за своя водещ принцип при преговорите за контрол на въоръжението с Москва. Това време сега изглежда стабилно, дори сърдечно, в сравнение с настоящия момент. Защитната мрежа от договори от онази епоха се разпадна, в Украйна бушува война, а руските политици казват, че са напът да създадат преработена доктрина за използването на ядрени оръжия - по същество нова ядрена заплаха. След като това се появи в обществено пространство, може да се предложи адаптиране на подхода на Рейгън към „недоверие и бдителност“, пише в коментар за Bloomberg Марк Чемпиън.
Той отказва да спекулира с точните промени, които президентът на Русия Владимир Путин и неговите съветници планират. Все пак е сигурно, че новият документ ще бъде по-заплашителен от предишния. Той ще има за цел, както Сергей Миронов, председател на московската партия „Справедлива Русия - За истината“ се изрази в четвъртък, „да откаже на САЩ възможността да водят война с Русия безнаказано чрез украински подставени лица“.
И така, колко буквално или сериозно трябва да приемаме тези промени? И колко трябва да сме притеснени?
Трябва да се има предвид, че ядрените оръжия са много трудни за използване от всяка държава, която вярва, че това има бъдеще, още повече когато войната, която се води, е по избор и цели териториално разширяване. Приемаме ядрените арсенали предимно като оръжия за възпиране. Тяхното използване би било толкова отвратително и - когато целта е ядрен партньор - самоубийствено, че е трудно да си представим да бъдат разгърнати, освен като последна защита срещу екзистенциална заплаха.
Това е изводът от настоящата ядрена доктрина на Русия и мантрата, че „ ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води“, потвърдено от всичките пет постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН само седмици преди старта на инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Но ако вие сте Путин и трябва да убедите съюзниците на Украйна, че сте готови да направите най-лошото?
Чемпиън се обръща към Уилям Алберк, бивш служител на Пентагона и НАТО, фокусиран върху контрола на оръжията и неразпространението, като го пита какви прецеденти би могъл да измисли за ядрена сила, която заплашва да натисне червения бутон, за да спечели война, която не е започнала като защита на нейната територия. Студената война, разбира се, е пълна с конвенционални прокси войни между САЩ и бившия Съветски съюз. Но нито една от тях не стана ядрена. А сравнението, което понякога се прави между Украйна и кубинската ядрена криза от 1962 г., е просто глупаво - САЩ нито са предприели, нито са предложили да преместят ядрена ракета в Украйна.
Най-близката аналогия, която Алберк вижда, е от 70-те години на миналия век, когато САЩ - разочаровани от неуспехите във Виетнам - пускат ядрени бомбардировачи в опит да убедят тогавашния Съветски съюз и неговите поддръжници на Виетконг, че цената на продължаването на тяхната битка ще бъде ядрен удар. Това се провали по същата причина, поради която ядрената заплаха на Путин не попречи на САЩ и Европа да въоръжат Украйна; заплахата не беше много правдоподобна.
От една страна, трудно е да се проведе демонстративен удар, който да не рискува да бъде изтълкуван като нещо много по-голямо. Украйна рутинно сваля около 80% от руските крилати и балистични ракети, така че, за да е сигурна, че версията с ядрена глава ще успее, Русия ще трябва да изстреля няколко такива. След като това се случи, според Алберк, стратегическото командване на Кремъл ще иска да премине към по-високо ниво на готовност, в случай че атаката предизвика по-голям отговор, което от своя страна би рискувало да бъде изтълкувано погрешно от САЩ като подготовка за много по-голям първи удар.
В рамките на Украйна обаче това би имало малка тактическа логика, съпроводена с големи рискове. Какво ще стане, ако вятърът се обърне и издуха радиоактивните отпадъци обратно към руските сили и територия? Един такъв удар би рискувал да загуби важната икономическа и политическа подкрепа в така наречения Глобален юг, по-специално от Китай и Индия. „Цялата идея за еднократна ядрена атака е нереалистична“, подчертава Алберк.
В резултат на това предполагаемите червени линии на Русия мигат в нашето огледало за обратно виждане като пътни знаци. Вярно е, че заплахите на Путин оказаха значително въздействие, като накараха САЩ, Германия и други западни съюзници да не доставят оръжие на Киев от страх да не предизвикат ескалация на войната. Това обаче струва много за живота и територията на Украйна.
Сергей Караганов, анализатор по сигурността, който е съветвал както Путин, така и неговия предшественик Борис Елцин, си спечели санкции на Европейския съюз (ЕС) със статия, която написа през 2023 г. В нея той изтъква, че Москва трябва да удари с ядрени бомби няколко съюзници от НАТО, за да отрезви Запада и да „спаси човечеството“, като възстанови принудителния (той го представя погрешно като възпиращ) ефект на руския ядрен арсенал в Украйна. Материалът искрено представя ядрените оръжия като божествени дарове. Путин си постави за цел да говори с Караганов за идеите си пред камера през юни.
Така че последните ядрени заплахи могат да се приемат като още един начин за прекратяване на потока от оръжия за Украйна, без риск от ядрен Армагедон. И все пак това не означава, че ситуацията трябва да се пренебрегне, защото е още едно стъпало нагоре по стълбата на ескалацията.
За да разбере по-добре руското мислене, Чемпиън разговаря с Николай Соков, който напуска Москва през 90-те години, след като работи за руското външно министерство и участва в преговорите за контрол на ядрените оръжия СТАРТ I и СТАРТ II. Проблемът, според Соков, не е, че Русия ще удари Украйна с ядрено оръжие, а че голяма част от Запада отхвърля напълно удар срещу НАТО. Това не е невъзможно, просто летвата е прекалено висока.
Струва си да си припомним, казва Соков, как започва повторното обсебване на Русия от нейния ядрен арсенал през март 1999 г. на заседание на Съвета за сигурност на Русия. Той се проведе, след като САЩ и техните съюзници от НАТО се намесиха в Косово, въпреки ветото на Русия и Китай в ООН. Тогава президентът Елцин, неговите генерали и новият председател на Съвета за сигурност Владимир Путин наблюдава с ужас интервенцията в Западните Балкани. Стана очевидно, че тяхното вето в ООН може да бъде игнорирано; че сръбската армия — сила, която тогава беше много близка до руската по отношение на нейните възможности — беше бомбардирана от въздуха, неспособна да се защити; и че оправданието, използвано от НАТО за действие в Косово, може да се приложи и за Чечня, където Москва скоро ще поднови бруталната си война.
На срещата са взети решения за създаване на нова ядрена доктрина и за провеждане на първите постсъветски военни учения. Руснаците моделират атака от Полша и заключват, че руските сили ще издържат само дни, принуждавайки Москва бързо да прибегне до тактически ядрени оръжия, ако иска да избегне поражение.
Нападение срещу Русия никога не е влизало в плановете, но параноята на Москва трябва да бъде включена във всеки ядрен дебат. Путин вярва, че НАТО вкарва оръжия в Украйна, за да нанесе „стратегическо поражение“ на руската държава.
„Това, което Путин наистина се опитва да направи, е да привлече вниманието към тази много възможна ситуация - ако войната се развие зле за Русия, тя ще ескалира срещу Запада, срещу НАТО“, посочва Соков.
Но колко зле трябва да се развие тази война, за да прибегне Москва до ядрено оръжие? Чемпиън се съмнява, че дори Путин знае отговора на това. Но Украйна вече показа, че не трябва да сме толкова уплашени, че е ненужно да се поддаваме на ядрените заплахи на Кремъл. В същото време поведението на Русия на бойното поле показа ясно, че тя има изключително висока толерантност към жертвите.
Това, което трябва да наблюдавате, не е толкова промяната в ядрената доктрина на Русия, политически документ, който е достатъчно неясен, за да позволи всяко действие, което Путин избере. Вместо това трябва да наблюдаваме внимателно ескалационната стълба на Караганов. Всеки ядрен удар, според Соков, ще бъде предшестван от множество действия за демонстриране на отчаянието на Кремъл, включително с конвенционална атака срещу страна от НАТО.
преди 1 месец Проблемът на Вова винаги е бил грешно целеполагане . Цитират студената война , добре де : как беше в студената война : САЩ си бяха лидер, а СССР сила с която да се съобразяваш . Обаче кво стана след това : САЩ пак са си лидер ,ама вече Китай е силата с която да се съобразяваш . Е кой измести СССР (Русия) от масата на големите преговори ? Вова си беше и си остана посредствен милиционер който бърка тактиката със стратегията ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: penkiler1415НАТОвските фaшeтa нямат вече оръжия. Всички са oшyшkaни до гoлo. И нас ни оглозгаха дупкадавците. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: penkiler1415 дайте да дадем, дрогаре евроатлантици! Май само ти не си разбрал още, че няма кой да воюва с тия сичките оръжия дето искаш да се дадат. :] отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец Дайте на украинците оръжия равни на тези с които ги нападат и войната ще свърши. отговор Сигнализирай за неуместен коментар