Държавите от ЕС срещат сходни затруднения при закупуването на рентгени за митниците

Всички държави членки на Европейския съюз изпитват сходни затруднения по отношение на закупуването на сканиращо оборудване в контекста на общите европейски изисквания за сигурност. Това обобщи директорът на Агенция „Митници“ Георги Димов по време на дебатите в рамките на 107-ото заседание на Групата по митническа политика към Европейската комисия в Брюксел, предаде БТА.

Димов разясни, че България управлява един от най-големите проекти по финансовия инструмент Customs Control Equipment Instrument (CCEI) за закупуване на сканиращо оборудване и успешното му завършване е от ключово значение за ЕС, тъй като към момента разполагаемите рентгени са на над 18 години, а броят желаещи да преминат товарни превозни средства нараства експоненциално – очаква се до края на десетилетието той да се увеличи почти 4 пъти до 9,5 млн. товарни превозни средства годишно.

Въпреки голямото натоварване и малкото разполагаема техника към момента българските митници показват добра резултатност – например влизат с четири ГКПП на външни граници (Капитан Андреево, Лесово, Калотина и Гюешево) в топ 10 на пунктовете, задържали най-много наркотични вещества в ЕС, посочи Димов.

Българската митническа администрация вече работи по система за интегриране на отделните сканиращи съоръжения и създаване на обща база данни от изображенията, отчете той и допълни, че след завършването ѝ системата би могла да си предостави за ползване и на ЕК и другите държави членки.

За разлика от други държави, националното съфинансиране е обезпечено, както и е намерен механизъм в съответствие с новите завишени изисквания за сигурност на ЕК за закупуване на оборудването.

Темата за закупуването на рентгеново оборудване чрез Инструмента за предоставяне на финансова подкрепа за закупуването, поддръжката и модернизирането на оборудване за митнически контрол (Customs Control Equipment Instrument - CCEI) беше една от основните теми, обсъждани от най-висшия форум на директорите на митниците към ЕК.

Различните държави споделиха сходни проблеми - неуспешни или оспорвани обществени поръчки поради завишените изисквания за сигурност от страна на Комисията, които могат да се тълкуват и като ограничаващи конкуренцията, ограниченото предлагане и наличието на малко на брой производители и доставчици, които отговарят на тези завишени изисквания, недофинансиране.

В същото време Европейската комисия изтъкна, че гарантирането на сигурността при закупуване на оборудването е от ключово значение за ЕС, така че основната задача към държавите членки е да гарантират тази сигурност чрез съответните процедури и мерки.

Държавите, които са успели да проведат успешни процедури, отчетоха, че прилагат решения в рамките на националните си законодателства за гарантиране на сигурността на критичната инфраструктура – например в Белгия и Финландия съществуват практики за провеждане на процедури по специално законодателство, включително свързано с отбраната и сигурността, пише още БТА.

На форума е отчетено още, че всички държави членки са се възползвали от финансиране по CCEI, като вече са договорени 558 млн. евро за 89 гранични пункта и 55 лаборатории.

Отвъд оборудването от съществена важност е да се инвестира в изграждането на капацитет – инфраструктура, човешки ресурси и обучение. Ключова тема е изграждане на обща база за разчитане на изображения, стандартизация за техническите изисквания, като в тази област България е реализирала напредък в сравнение с повечето държави членки.

По време на заседанието са обсъдени и други теми като сигурността при електронната търговия, взаимодействието със Световната митническа организация на ниво ЕС, както и въвеждането на системите ICS-2, NCTS и AES, което вече е реализирано успешно за България, но не и във всички държави членки.