Тръмп принуди Европа да гони милиарди евро за подсилване на отбраната

Американският президент Доналд Тръмп даде да се разбере, че Европа трябва да се защитава сама и отговорът на континента срещу заплахите на САЩ започва да придобива форма, пише Bloomberg.

В рамките на най-голямата инициатива за сигурност в региона от Студената война насам Европейският съюз (ЕС) иска да отдели стотици милиарди евро допълнително финансиране за отбрана, според източници, запознати с дискусиите.

Следвайки примера на Великобритания за драстично увеличаване на военните разходи, идеята предвижда промени във фискалните правила за освобождаването на национални ресурси, възможно съвместно финансиране и пренасочване на съществуващите средства, казват източниците, пожелали анонимност, тъй като преговорите все още продължават и са от чувствително естество.

Отделно от инициативите на ЕС, Германия иска да ускори създаването на фонд за отбрана, финансиран от дълг, в размер на 200 млрд. евро. Британският премиер Киър Стармър бе във Вашингтон в четвъртък, няколко дни след френския президент Еманюел Макрон, полагайки съвместни усилия Тръмп да бъде убеден, че Европа е последвала примера на Лондон и е приела сериозно въпроса за отбраната.

„Това, от което се нуждаем в този момент, случващ се веднъж на поколение, е разбиране за неотложността и стратегически план за превъоръжаване на Европа“, каза Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, в Брюксел тази седмица след посещение в Украйна.

Въпреки намеренията си обаче Европа е изправена пред два неприятни проблема: нейната отбранителна индустрия е маломерна и неподготвена за бързо превъоръжаване, а резервите ѝ бяха почти изчерпани от подкрепата за Украйна. Въпреки отдръпването на САЩ блокът обеща да продължи да подкрепя Киев и работи по план за предоставяне на около 20 млрд. евро допълнителна военна подкрепа.

Но твърде бързото активизиране означава закупуването на оръжия – основно от САЩ – и съответно отлив на средства от ЕС и региона. Подкрепата за местните производители на оръжия обаче струва време и пари, като и двете са в недостиг. Тази дилема кара ЕС да търси всякакви възможни ресурси.

Новата архитектура за сигурност ще започне да се оформя на извънредна лидерска среща на 6 март. След това нова стратегия за отбранителната промишленост трябва да бъде представена на 19 март от еврокомисарите по отбраната Андриус ​​Кубилиус и по външна политика Кая Калас. Дотогава трескаво ще се водят преговори за увеличаването на ресурсите на блока.

Колко харчат европейските членки на НАТО за отбрана като дял от БВП. Графика: Bloomberg LP

Планът на Фон дер Лайен ще се състои от три елемента. Всички те са сложни и не е ясно до каква степен са приложими, посочват източниците. От ЕК не са отговорили непосредствено на запитване за коментар.

Първата инициатива е предназначена да позволи повече разходи от страните членки, като бъдат разхлабени фискалните правила. Според някои представители на блока това може да помогне за мобилизирането на нови поне 160 млрд. евро.

Разговорите се фокусират върху изключването на разходите за отбрана от изчисленията на дефицита и биха могли да достигнат между 1% и 2% от националния брутен вътрешен продукт (БВП) за две до четири години, според източниците. Подробностите трябва да бъдат доуточнени, включително какво се квалифицира като разходи за отбрана, колко дълго ще продължи действието на тази клауза и дали изпълнението на целта на НАТО от 2% от БВП за отбрана би било фактор.

Втората част се състои в улесняването на разходите на ниво ЕС с нов съвместен инструмент. Тези пари ще бъдат използвани главно за инвестиране в общи проекти в области като противовъздушна отбрана, капацитет за нанасяне на удари с голям обсег, производство на ракети, дронове и изкуствен интелект от военен клас.

Някои високопоставени представители на ЕС и държави членки призовават за възможността за съвместно вземане на заеми, но идеята винаги е била спорна за страните членки.

Третата част се състои в разхлабване на инвестиционните ограничения на Европейската инвестиционна банка. В момента е разрешено да се инвестира само в стоки с двойна употреба. Една промяна ще доведе до допълнително финансиране и от частни банки.

Коя европейска страна от НАТО има най-голям бюджет за отбрана. Графика: Bloomberg LP

Освен тези три компонента, Фон дер Лайен в дискусии при закрити врата изложи идеята и за евентуално пренасочване на неизразходвани средства, включително парите от фонда за възстановяване от пандемията от Covid, казват още запознатите.

Според Комисията само 6,4% от 392 млрд. евро в така наречените кохезионни фондове са изплатени. Това е един от най-големите налични фондове за средства на ЕС и макар парите да могат да финансират някои проекти в отбранителния сектор, ако допринасят за регионалното развитие, критериите могат да бъдат разширени.

В допълнение има и 93 млрд. евро непотърсени евтини заеми от фонда за възстановяване от пандемията, които според представители на ЕС могат да бъдат използвани за отбрана. Някои от заявените средства също могат да бъдат преразпределени, но времето е кратко, тъй като крайният срок за изразходване на средствата за възстановяване е август 2026 г.

Друга предложена идея е да се използва Европейският механизъм за стабилност – спасителният фонд на еврозоната от 500 млрд. евро. Но този вариант остава сложен, като се има предвид, че ще изключи страни извън еврозоната и ще бъде недостъпен за съюзнически страни извън ЕС.

Като се има предвид сложността на взимането на каквито и да е било решения от ЕС, някои страни предложиха сътрудничество извън блока чрез специален фонд или банка. Една „коалиция на желаещите“ ще може да действа по-бързо и може да бъде отворена за страни извън ЕС като Обединеното кралство и Норвегия, посочват източниците.

„Имаме нужда от иновативно финансиране, за да имаме много повече общи инвестиции като европейци“, каза френският президент Еманюел Макрон в интервю за Fox News след срещата си с Тръмп. „Защо? Защото ние трябва да поемем нашата част от тежестта и трябва да инвестираме много повече в собствената си сигурност“, допълни той.