Сигурността хвърля нова сянка върху европейските финанси

Европейските лидери отдавна знаят, че регионът живее над възможностите на своята застаряваща, стагнираща икономика. Въпросът е дали трусовете от втория мандат на Доналд Тръмп в Белия дом означават, че те ще направят нещо по въпроса, пита Марк Джон в материал за Ройтерс.

По-малко от месец след като президентът положи клетва, някогашният верен съюзник на Стария континент обяви, че вече няма да плаща сметката за поддържане на мира в Европа.

Но ако сега Европа трябва да поеме разходите за собствената си отбрана – точно когато на източния фланг Русия води война с Украйна – това рискува да взриви бюджетите, които така или иначе се задъхват с финансирането на социалните придобивки, които често са обект на завист на много места по света.

„Ще трябва да се изправим пред трудни дни, да вземем сложни решения и дори да направим жертви, които не сме очаквали досега, за да гарантираме тази сигурност“, каза френският външен министър Жан-Ноел Баро на Мюнхенската конференция по сигурността в събота.

Някои обаче се страхуват от политическа реакция, ако правителствата просто решат да намалят социалните разходи за сметка на войници и оръжия.

„Тогава ще имаме разделение на обществото и единствените, които ще спечелят, ще бъдат крайнодесните партии“, посочи на свой ред германският министър на отбраната Борис Писториус на срещата в Мюнхен.

Една от възможностите за Европа може да бъде надеждата, че след четири години Тръмп ще си тръгне и това ще позволи възстановяването на трансатлантическите отношения.

Но настроенията на срещата в Мюнхен подсказваха, че европейските лидери най-накрая са приели, че отдръпването на САЩ – за което бе сигнализирано още преди повече от десетилетие от Барак Обама, макар и с не толкова конфронтационна реторика – означава, че сега трябва да поемат нещата в ръце.

„Нашата най-важна задача като политически лидери е да защитим нашия народ“, каза датският премиер Мете Фредериксен. „Два процента не са достатъчни“, каза тя за едвам постигнатата цел за членките на НАТО от 2% от брутния вътрешен продукт, предвидени за отбрана. Миналата година целта бе постигната от 23 от общо 32 държави след скорошни увеличения на разходите.

Откъде Европа може да намери пари?

Европейският социален договор след Втората световна война беше изграден върху идеята, че европейците ще плащат високи данъци, за да получат в замяна солидни гаранции за социална сигурност, здравни грижи и пенсии. Добавете към това сключените трудови договори, които доведоха до по-кратки работни седмици и по-дълги отпуски.

Много гласоподаватели вече смятат, че техните правителства са се отрекли от този договор – и изоставят традиционните партиите в полза на по-радикални, които се възползват от общественото недоволство. Предизвикателството, отправено от Тръмп, издига политическите и икономически залози на съвсем ново ниво.

Трудно е да се определи колко ще струва осигуряването на мира и възстановяването на Украйна: форматът на всеки мирен договор е неизвестен предвид желанието на американския президент да сключи сделка с руския лидер Владимир Путин.

Въпреки това е по-лесно да се определи каква ще е цената за националните бюджети, ако страните от ЕС увеличат повече от два пъти разходите за отбрана до нивата, които са били обичайни по времето на Студената война.

Рейтинговата агенция S&P Global изчислява, че разходи за отбрана от 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) биха стрували общо 875 млрд. долара годишно или „далеч над това, което отделните държави могат да финансират“, без да правят други съкращения или да влошават кредитния си имидж.

Но други казват, че Европа може да намери парите, ако поиска.

Докато САЩ имат дълг около 120% от БВП и годишен дефицит от порядъка на 6%, то средният дълг в ЕС е около 81,5% от БВП с дефицит от 2,9%, според данни на ЕС.

В коментар за Financial Times миналата седмица бившият шеф на Европейската централна банка Марио Драги оцени, че от 2009 г. насам САЩ са използвали дефицити, за да инжектират пет пъти повече пари в икономиката си, отколкото имат страните от еврозоната – 14 трлн. евро срещу 2,5 трлн. евро.

Мориц Кремер, главен икономист на LBBW Bank и бивш главен рейтингов директор на S&P Global, отбеляза, че еврото няма статута на долара като световна резервна валута и че „следователно нивото на устойчивия дълг е по-ниско“.

Но други се съмняват дали пазарите биха се уплашили, ако страна със стабилни финанси като Германия или Нидерландия вземе допълнителни заеми, за да посрещне екзистенциалната нужда за сигурност.

„Много страни от ЕС биха могли да си позволят да имат по-висок държавен дълг“, каза Жолт Дарвас, старши сътрудник в европейския икономически мозъчен тръст Bruegel. „Въпросът е политическата воля“, смята той.

Германските избори

Именно тази политическа воля ще бъде поставена на изпитание.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза на конференцията в Мюнхен, че ще подкрепи освобождаването на разходите за отбрана от правилата на ЕС за тавана на дефицита. Тя ще се нуждае от подкрепа за това от националните правителства.

Въпреки че Брюксел не може да използва собствения си бюджет от 1,2 трлн. евро за закупуване на оръжия, е възможно страните от ЕС и съюзниците в НАТО извън блока като Великобритания и Норвегия да създадат „банка за превъоръжаване“, която да бъде финансирана от страните членки и чрез капитал, набран на пазарите.

Бившият финландски премиер Сана Марин каза, че подобни ходове извикват необходимостта политическите лидери да убедят обществеността в спешната нужда от подсилване на отбраната – особено в онези държави, които са по-далеч от руската заплаха от нейната или от източните членки.

Независимо от изискванията по отношение на отбраната Европа все пак ще трябва да пренастрои болната си икономика, така че да могат да се покриват растящите нужди за социалните помощи на застаряващото население и първоначалните инвестиции, необходими за амбициозни цели като зеления преход.

Признаци на промяна може да се появят след изборите в Германия, където следващото правителство трябва да реши дали да реформира самоналожената си дългова спирачка, която строго ограничава всички разходи.

Фискалният консерватор Фридрих Мерц, смятан за следващ канцлер, не даде никакви насоки за политиките си в Мюнхен, но се съгласи, че залозите са високи, като каза: „Ако не чуем предупреждението сега, може да е твърде късно за целия Европейски съюз“.