Защо тиктакащата дългова бомба на ЕС има такова значение за бюджетните преговори?

Преговорите за новата седемгодишна бюджетна рамка на Европейския съюз (ЕС) - обикновено най-мъчителните и спорни от всички в Брюксел, започват отново. Този път процесът ще е по-сложен от всякога.

Когато се срещнат, 27-те постоянни представители на страните от ЕС ще дадат първия залп по очертаването на следващия разходен период от 2028 г. до 2034 г. Разговорите за многогодишната финансова рамка (МФР) обикновено се проточват с години и често се отблокират само от високи залози и договорки между лидерите на ЕС в последния момент, пише Politico.

Разискванията ще са още по-трудни този път, тъй като програмата за съвместен дълг на Комисията на стойност 300 млрд. евро за спасяване на икономиката след пандемията трябва да започне да се погасява от 2028 г. Без нов план това може да отнеме огромна част — между 15 и 20% от разходната способност на блокa, според оценките на Комисията.

ЕС трябва да подготви план за изплащането на заемите преди 2028 г.

Първоначално Комисията предложи данъци върху въглеродните емисии, вноса и печалбите на мултинационалните компании - ход, който може да генерира 36 млрд. евро годишно. Правителствата обаче отхвърлиха плана, защото голяма част от тези приходи отиват в националните им хазни.

Комисията има желание да вдъхне нов живот на данъците в целия ЕС — известни като „собствени ресурси“, и призова лидерите да дадат нови идеи на масата на преговорите по време на среща в Брюксел на 20-21 март. Еврокомисарят по бюджетните въпроси на блока насърчава въглеродния граничен данък на блока като потенциален начин за увеличаване на приходите.

Ако не се постигне споразумение за собствените ресурси на ЕС, това може да доведе до проблеми за целия бюджет. Опцията по подразбиране е националните правителства да запълнят дупката, като изпращат повече пари на Брюксел. Това обаче ще отвори кутията на Пандора за Комисията.

Страните от Северна Европа, които получиха сравнително малък дял от помощта на ЕС заради пандемията, не желаят да плащат повече в бюджета и в замяна на по-голям принос вероятно биха поискали съкращения в паричния резерв на ЕС, който покрива всичко - от селскостопански субсидии до отбрана. Този компромис би нанесъл удар на Комисията и на държави като Франция и Полша, които подкрепят по-голям централен бюджет на ЕС.

Другият вариант би бил Комисията да отложи изплащането на дълга си, точно както правят националните правителства. Испания подкрепя този подход в документ, с който медията разполага. Според Мадрид това ще „облекчи краткосрочния фискален натиск, ще осигури ликвидност на пазара на облигации на ЕС и ще позволи да се продължат инвестициите за бъдещия европейски икономически модел“.

Германия и нейните фискално консервативни съюзници виждат това като хлъзгава стъпка към фискален съюз, в който Комисията постоянно поема дълговете на 27-те членки от блока.

Комисията планира да революционизира начина, по който разпределя парите си. Съгласно настоящия бюджет ЕС изразходва около две трети от парите си за селско стопанство и за местно финансиране, предназначено да намали различията между регионите в Европа. Сега Комисията иска да адаптира бюджета към своята политическа програма и към геополитическите предизвикателства, пред които е изправен блокът.

Вместо да финансира традиционни индустрии, целта на ЕК е да използва общи пари за финансиране на иновативни схеми, способни да генерират голяма възвръщаемост. Финансирането също така трябва да бъде насочено към нови приоритетни области, като отбранителния сектор на блока. За да се постигне това, Комисията подкрепя обвързването на плащанията с икономически реформи, които имат за цел да направят страните членки по-ефективни.

Бюджетният отдел на ЕК лансира идеята да обедини над 500 различни фонда в един за всяка държава, който да определя разходите в различните икономически сектори. Испания отхвърля тази опция с мотива, че „може да не е най-ефективният начин за постигане на по-прост и по-фокусиран бюджет на практика“.

Дискусиите, които започват сега, поставят началото на процес, който ще приключи преди началото на 2028 г., когато новият бюджет ще влезе в сила. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен иска да държи процеса под сериозен контрол, а комисарите също биха искали по-голяма роля в управлението на дебата.

След като Комисията представи предложението си това лято, започват преговори между Съвета и Европейския парламент.

Националните столици са може би най-мощните играчи в процеса, тъй като всяка страна може да наложи вето на бюджета.