Какви ще са последиците, ако Ормузкият проток остане затворен дългосрочно?

Когато Суецкият канал бива затворен през 1967 г. след избухването на война между Египет и Израел, 15 кораба остават блокирани във водния път. Те пускат котва, за да изчакат военните действия да спрат. Конфликтът приключва бързо. Наречен е Шестдневната война, но каналът остана затворен в продължение на осем години. Когато на корабите най-накрая им е позволено да напуснат канала, през 1975 г. , само два се оказват годни за плаване. Останалите са толкова ръждясали, че стават известни като „Жълтия флот“, пише Bloomberg.

Историята не се повтаря, но се римува. Ами ако нещо подобно се случи в Ормузкия проток? Това е кошмар, за който малцина си представят. Но близо 90 дни след като войната на САЩ и Израел срещу Иран почти затвори напълно морския път за пренос на петрол и газ, си струва да се замислим за нещо, което изглежда немислимо, но се е случвало другаде.

Може би няма да се стигне до това. Вашингтон и Техеран преговарят, чрез пакистански посредници, за прекратяване на конфликта и повторно отваряне на тесния проток. Но какво ще стане, ако сделката първоначално се ограничи до меморандум за разбирателство от една страница? Дали това ще освободи напълно пролива?

Показателно е, че Обединените арабски емирства (ОАЕ) ускориха плановете за изграждане на втори тръбопровод, заобикалящ пролива, който може да бъде пуснат в експлоатация през 2027 г.

Това е разумно планиране за най-лошия възможен сценарий – и силен сигнал, че Абу Даби смята, че водният път може да остане затворен за много по-дълго време, отколкото мнозина други смятат.

Консенсусът в индустрията относно повторното отваряне на Ормуз е по-малко апокалиптичен. Повечето анализатори сякаш смятат, че Ормузкият проток ще бъде отворен отново следващия месец, в най-лошия случай през юли. Защо? Най-вече защото последствията от обратното, много по-високи цени на енергията и сериозни икономически щети, са твърде болезнени, за да бъдат допуснати.

През 80-те години на миналия век американският икономист Хърбърт Стийн изтъква: „Ако нещо не може да продължава вечно, то ще спре“.

Днес Wall Street се обляга на леко променена версия на закона на Стийн: „Ормузкият проток не може да бъде затворен завинаги, защото това ще причини твърде големи икономически щети. Следователно, той ще бъде отворен отново“.

Проблемът е, че блокирането му все още не е нанесло достатъчно икономически щети на нито една от страните, за да се постигне компромис. За американския президент Доналд Тръмп войната досега е сравнително евтина, поне по отношение на това, което го интересува най-много: финансовите пазари. Индексът S&P 500 се движи близо до исторически връх, като се е повишил с близо 10% от началото на войната. Цените на бензина нараснаха, но са под историческия връх от 2022 г. А американската икономика се развива добре, като прогнозата за растеж през второто тримесечие в момента е за над 4% .

По същия начин, Иран все още не е претърпял икономически срив, който би принудил твърдолинейните му лидери да се откажат от преговорните си червени линии. Безработицата нараства, инфлацията при храните е неконтролируема, а валутата се намира в ситуация на свободно падане. Неспособен да изнася поради блокадата на американския флот, режимът започна да ограничава производството на петрол. Но Ислямската република е демонстрирала многократно преди огромния си капацитет да търпи болка, още повече когато заплахата е екзистенциална.

След като и двете страни се справят добре, най-голямата надежда е да се появи някаква сделка. В противен случай ще се върнем към чакане, докато икономическите последици станат непоносими. В петък представител на ОАЕ оцени шансовете за незабавна сделка като „50 на 50“.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че има „лек напредък“ в преговорите. „Не искам да преувеличавам, но има известно движение и това е добре“, посочи той.

Междувременно пакистанските посредници се движат между Исламабад и Техеран.

Ако американските преговарящи искат малко допълнителна мотивация, за да продължат напред, биха могли да направят нещо по-лошо от това да разгледат примера със Суецкия канал от 1967 до 1975 г. Разбира се, Ормуз не е Суец. Каналът може да бъде заобиколен лесно. Но това е работещ пример за това колко дълго може да продължи една блокада.

Досега енергийната индустрия успяваше да се справи с изчезването на около 20 милиона барела петрол, преминаващи в спокойно време през Ормузкия проток. За щастие, пазарът отчиташе излишък преди войната. Саудитска Арабия и ОАЕ успяха да използват своите обходни тръбопроводи, за да поддържат потока на петрол от Персийския залив. Богатите държави използваха стратегически петролни резерви, а САЩ изнесоха част от своя с в чужбина.

Междувременно Китай някак си успя да намали значително вноса на петрол. И накрая, търсенето се сви, тъй като цените станаха недостъпни за по-бедните държави.

Ако протокът бъде затворен за по-дълго време, ще ни е необходимо много повече унищожаване на търсенето. Буфери като използване на стратегически и търговски запаси, ще се изчерпят.

Без повторно отваряне на Ормуз, цените очевидно ще се повишат още много. Прогнозите на търговците в началото на войната за цена на петрола от 200 долара се оказаха погрешни. Но какво ще стане, ако Ормузкият проток остане затворен до края на 2026 г. или до 2027 г.? Или ако протокът се отвори само частично, като Иран все още упражнява значителен контрол върху преминаването?

Като алтернатива, всяка от страните може да възобнови войната, за да излезе от безизходицата. Но изглежда, че нито една от тях няма апетит за това. Иран вероятно смята, че може да надживее тази администрация в Белия дом. Но Тръмп не чувства достатъчно икономически дискомфорт, за да признае поражението си.

Може ли светът да живее вечно без 10%-15% от доставките на петрол, които минават през Ормузкият проток? Да, но на огромна цена. Трайното намаляване на потреблението толкова много най-вероятно би означавало глобална рецесия, както по време на петролните кризи от 1973 и 1979 г. Ще бъдат построени нови обходни тръбопроводи и производството извън Близкия изток ще се увеличи. Но това отнема години. До 2027 г. ОАЕ вероятно ще удвои експортния си капацитет, заобикаляйки пролива. Саудитците вероятно ще се нуждаят от повече време, за да направят същото. Кувейт и Ирак ще се нуждаят от още повече време.

Дългосрочното затваряне на Ормузкия проток е толкова икономически пагубно, че едва ли някой смее да го допусне. В крайна сметка, по-вероятна е краткосрочна сделка, с която всички могат да живеят. И все пак, като се имат предвид регионалните прецеденти, е редно да се замислим за травматични сценарии от типа „ами ако“. И те не са приятни.