ЕК ще активира извънредна клауза, за да позволи повече разходи за отбрана

Страните от Европейския съюз (ЕС) ще могат значително да увеличат разходите си за отбрана съгласно план, обявен в петък от председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен.

На Мюнхенската конференция по сигурността тя коментира, че иска да задейства извънредна клауза, която ще позволи на правителствата по-голяма свобода на действие, така че военните разходи да не се показват в строго контролираните ограничения на бюджетния дефицит.

„Ще предложа да се активира освобождаващата клауза за инвестиции в отбраната", казва тя. „Това ще позволи на държавите членки да увеличат значително своите разходи за отбрана“, добавя тя, цитирана от Politico.

Идеята ще позволи на правителствата да увеличат значително разходите си за отбрана, без да нарушават бюджетните правила на ЕС. Силно задлъжнели европейски страни, като Италия и Гърция, подкрепят този вариант с аргумента, че това ще им позволи значително да увеличат разходите за отбрана, без да правят други бюджетни съкращения.

Според речта на председателя на ЕК, публикувана от пресслужбата на институцията, 27-те страни членки на ЕС в момента харчат средно около 2% от БВП за отбрана, като през миналата година средствата за това са се увеличили до над 320 млрд. евро от малко над 200 млрд. евро преди войната в Украйна.

Тя напомня, че и при предишни кризи е активирана клаузата за освобождаване, за да се даде свобода на държавите членки да харчат повече. „Считам, че сега сме в друг период на криза, който изисква подобен подход“, казва тя.

Фон дер Лайен добавя, че ЕК ще предложи и по-широк пакет от специално създадени инструменти за справяне със специфичната ситуация на всяка от страните членки на ЕС, както и ще определи инвестиционни приоритети и ще ускори присъединяването на Украйна към блока.

„Нашата задача тук, в Мюнхен, е не просто да опишем новия геополитически пейзаж, но и да го оформим по начин, който гарантира, че нашите трансатлантически ценности ще издържат и нашите интереси са защитени. Защото има явен опит на някои да изграждат сфери на влияние“, коментира Урсула фон дер Лайен в речта си.

„Конкуриращите се визии за световния ред водят до по-трансакционен подход към глобалните дела и Европа трябва да се промени, за да процъфтява в тази нова реалност“, признава тя.

Според нея Европа вече е започнала да се реформира, защото „пандемията, войната в Украйна и мащабната енергийна криза са жестоки времена за всички нас“. По думите ѝ тонът и скоростта на работа на властта в Брюксел ще се промени през втория ѝ мандат, за да се засили конкурентоспобността на ЕС, както и неговата защита и сигурност.

Фон дер Лайен подчертава, че Европа иска да избегне „глобална надпревара към дъното“, като посочва, че търговските войни и наказателните мита нямат смисъл. „Митата действат като данък. Те движат инфлацията. Най-силно засегнати неизбежно са работниците, компаниите и средната класа. От двете страни на Атлантика. Ние знаем колко бързо митата могат да засегнат основните трансатлантически вериги на доставки и не вярваме, че това е добър бизнес“, посочва тя, като препраща към митата, които президентът на САЩ Доналд Тръмп започна да въвежда, за да – по негови думи, балансира търговския дефицит на страната му.

Председателят на ЕК посочва също, че от Брюксел са готови да намерят решения и споразумения, които да работят за всички – т.е. за ЕС и САЩ, така че да работят заедно и взаимно да си помогнат за установяване на просперитет и сигурност.

В тази връзка тя поставя и темата за Украйна, която – според нея, иска мир повече от всички други играчи на световната сцена. Според нея от руския президент Владимир Путин зависи да демонстрира, че неговият интерес не е да продължава войната, да покаже, че се е отказал от амбицията си да унищожи Украйна.

Според Фон дер Лайен провал за Украйна ще е провал за Европа, но и за САЩ, ще засили предизвикателствата в Индо-Тихоокеанския регион и ще застраши общите интереси на САЩ и ЕС.

„Авторитарните лидери внимателно следят дали има някаква безнаказаност, ако нахлуеш в съседа си и нарушиш международните граници. Или дали има реални възпиращи фактори. Те ни наблюдават какви действия избираме да предприемем. Ето защо е толкова важно да разберем това правилно“, коментира тя, като реферира към Китай и апетита на Пекин да присъедини Тайван.

Според нея „Украйна се нуждае от мир чрез сила. Европа иска мир чрез сила, както президентът Тръмп даде ясно да се разбере, че САЩ са твърдо ангажирани с мир чрез сила“. За това обаче, според нея, Брюксел и Вашингтон трябва да работят заедно.