Мечтата на Европа в отбраната се оплита в мрежата на Мъск

Италианският министър-председател Джорджа Мелони започва да има съмнения относно предложената сделка за 1,5 млрд. евро със SpaceX на Илон Мъск, според Bloomberg News. Каква изненада, пише колумнистът на Bloomberg Лионел Лорен в материал.

Това, което първоначално изглеждаше като шанс за Рим да изгради връзки с администрацията на Доналд Тръмп и да подсили своя технологичен опит, сега е по-скоро заплаха за сигурността и суверенитета, тъй като промишленият комплекс на милиардерите в САЩ стана враждебен по отношение на търговията, НАТО и Украйна. През последните дни САЩ спряха обмена на разузнавателна информация с Киев като част от упражнение по извиване на ръцете за природните ресурси на Украйна и прекратяване на огъня. Беше съобщено и за заплаха за евентуално прекъсване на достъпа до сателитната комуникационна мрежа на SpaceX Starlink, въпреки че самият Мъск отрече да има такава.

Зависимостта от шестте хиляди сателита на компанията създава чувство както за заплаха, така и за унижение, като се има предвид, че обединява геополитически коз с „мегафон“ ефекта на социалната мрежа Х (предишно наименование Twitter, бел.ред.), която Мъск също притежава. Милиардерът засили пропагандата си срещу европейските лидери, които обвинява, че подклаждат „вечна война“ с Русия, и Канада, където една от провинциите прекрати своя договор със Starlink. Това само ще ускори френско-германския натиск за мобилизиране на трилиони евро в допълнителни фондове за отбрана и разширяване на ядреното възпиране, преобръщайки наложения след 1989 г. световен консенсус. „Сега или никога“, каза по-рано тази седмица в офиса си в Брюксел Аксел Вос, член на Европейския парламент от партията на бъдещия канцлер на Германия Фридрих Мерц, като призова за повече автономия в технологиите и отбраната.

Това води до наистина плашещо предизвикателство, пред което са изправени лидерите, които се събраха в Брюксел в четвъртък: до каква степен Европейският съюз и партньори като Великобритания или Норвегия могат да изградят надеждно възпиращо средство срещу Русия без подкрепата на САЩ? Страната с най-голям военен бюджет в света и най-голяма икономика осигурява 70% от способностите на НАТО. Всичко това е ключово за замразяването на 280 млрд. долара руски активи, прилагането на санкциите, доставката на оръжия и технологии. За запълването на дупките ще са необходими много време, пари и единство.

Светът на сателитите е особено актуален за съвременните армии и жизненоважен за войната с дронове. Акциите на Eutelsat Communications SACA, която купи британския съперник на Starlink OneWeb, поскъпнаха с 237% за три дни с надеждата, че съществува европейски SpaceX, който чака своя шанс. И все пак дори цялата тази печалба увеличи пазарната капитализация само до 3,2 млрд. евро, малка част от оценката на SpaceX (на частния пазар) от 350 млрд. долара.

Подобно на европейския космически сектор като цяло, Eutelsat е притискана от тежестта на миналото: половината ѝ приходи все още идват от видео операции като сателитна телевизия, все повече измествани от приложения като Netflix Inc. Starlink изпрати хиляди сателити в орбита, възползвайки се от доминацията на своята компания майка в изстрелванията, а OneWeb има по-малко от 700. Ще отнеме години и милиарди евро, за да се навакса изоставането. Както установяват някои канадци, днес няма много алтернативи.

Пътят напред ще включва някои компромиси. Ако скоростта е от съществено значение, Европа трябва да се охарчи за стотици нови поръчки за сателити, като същевременно преглътне гордостта си и засили работата със SpaceX, за да ги изкара в орбита, смята политологът Франческо Николи от мозъчния тръст Bruegel. Също така санкциите срещу Русия ще трябва да бъдат предоговорени без оказването на натиск от страна на САЩ, като същевременно не бъдат отменени сляпо.

Подготовката на НАТО, която страда от „мозъчната смърт“, за която френският президент Еманюел Макрон предупреди през 2019 г., ще се нуждае от преосмисляне на войсковото планиране, разузнавателната дейност и оценката на заплахите. Европа, притисната както от Вашингтон, така и от Москва, може да се наложи да постави собствените си интереси на първо място в отношенията си с други сили като Китай по въпроси като ограничаване на износа, казва Ханс Крибе, анализатор в Брюкселския институт за геополитика.

Това, което Европа не може да направи, е да смени курса. Връщането към предпандемичния, предвоенен модел да се разчита на евтиния руски газ, гаранции за сигурност от САЩ и експортните пазари на Китай би било изключително рисковано и дестабилизиращо независимо от носталгията, която съществува на някои места по отношение на „конкурентоспособността“. Все пак, намаляването на рисковете, докато се ограничава и зависимостта на икономиката от Мъск, не е лесна задача.