ЕС ще изключи оръжия от САЩ, Турция и Великобритания от плановете си за превъоръжаване

Европейският съюз (ЕС) ще похарчи 150-те млрд. евро общ дълг за разходи за отбрана, купувайки само оръжия от производители в общността и държави, които са подписали споразумения за отбрана с блока, съобщава Financial Times, позовавайки се на свои източници. Според тях 65% от средствата ще бъдат похарчени за оръжие от ЕС, Норвегия и Украйна, а останалите - от трети страни, с които има споразумения за отбрана.

Това изключва САЩ, Великобритания и Турция. Вероятно Лондон все пак ще стане част от инициативата - компании като BAE Systems са интегрирани в европейската отбрана. Британският премиер Киър Стармър поведе "коалиция на желаещите" за подкрепа на Украйна и за обединение на отбраната на Европа. Очакванията са, че Великобритания и ЕС ще засилят своето сътрудничество в отбраната и ще подпишат споразумение в тази област, което ще отвори вратата и за достъп до фонда за превъоръжаване, стана ясно от изявление на Върховния представител по въпросите на външната политика на ЕС Кая Калас.

Украйна се превърна във водещ производител на бойни дронове в световен мащаб. Страната разви военно-промишления си комплекс по време на война с помощта на инвестиции от европейските си партньори.

От списъка с възможни покупки са изключени и оръжейни системи, при които има ограничения върху конструкцията или използването и контрола от трети страни.

От началото на март, когато САЩ спряха временно военната помощ за Украйна, в Европа започнаха да се колебаят относно възможностите за използване на американските оръжия. На много военни се наложи да опровергават упоритите слухове, че изтребителите на САЩ могат да бъдат контролирани дистанционно от Белия дом, но притесненията, свързани с ограничени доставки при евентуален спор, остават.

Нежеланието на ЕС да купува американски оръжия на фона на търговските войни, започнати от новата администрация в Белия дом, също се увеличава.  Нещо повече - американският президент Доналд Тръмп заплаши, че няма да изпрати свои войски на помощ за държави от НАТО, които не харчат достатъчно за отбрана. 

Bloomberg съобщава и за интерес от страна на Канада да се присъедини към европейската инициатива за отбрана. Отава все по-явно завива към Европа, след като новият премиер Марк Карни наруши традицията и направи първата си международна визита във Франция и Великобритания, а не в САЩ. Отношението на Тръмп към Канада също възмущава местните власти - нееднократно американският президент нарича страната 51-и щат на САЩ, а премиерът - губернатор. Бившият вече премиер Джъстин Трюдо отбеляза, че увеличените мита целят отслабването на Канада и след това анексирането ù.

Според публикацията във FT с решението си ЕС ще ограничи покупки и на системи като Patriot или системи, които имат ограничения как и къде да бъдат използвани.

Темата за превъоръжаването и разходите за това ще бъде основна в редовното заседание на Европейския съвет в Брюксел днес (20 март). В него с видеовръзка ще участва и украинският президент Володимир Зеленски. Силен сигнал за настроенията в общността е одобрението, което получи плана на бъдещия канцлер на Германия Фридрих Мерц за фонд от 500 млрд. евро за инфраструктура и увеличаване на военните разходи, практически без ограничения.

Анализатори от Bloomberg отчитат, че плановете за превъоръжаване (ReArm), които представи председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен в началото на март, може би ще отнемат десетилетие. Председателят на Европейския съвет Антониу Коща обаче отбеляза, че те се движат много бързо спрямо скоростта на други решения в общността. 

Акциите на оръжейни компании в Европа се повишиха рязко в последните дни. Производителят на военни кораби Babcock International Group например се завърнаха в състава на водещия индекс на Лондонската фондова борса FTSE 100, след като акциите му поскъпнаха с 51% от началото на годината. 

От началото на войната в Украйна компанията често получава договори от британското Министерство на отбраната.