Германия: Ако не бяхме разхлабили спирачката на дълга, НАТО щеше да се разпадне още през юни

НАТО можеше да се разпадне още през юни, ако германският канцлер Фридрих Мерц не бе променил правилата за дълга така, че страната да може да инвестира масово в отбрана. Това заяви самият той в телевизионно интервю, цитиран от Politico.

Мерц защити историческото решение на коалицията си да разхлаби дълговата спирачка върху разходите за отбрана – станало възможно благодарение на неочакван обрат от страна на консерваторите на Мерц веднага след изборите – и дори стигна дотам, че да го свърже с оцеляването на НАТО.

„По същество успяхме да запазим НАТО с нашето решение“, каза той.

„Бях на срещата на върха на НАТО в Хага (24-25 юни). Ако не бяхме променили конституцията и не бяхме склонни да позволим на Федерална република Германия да харчи 3,5% за отбрана плюс 1,5% за необходимата инфраструктура, тогава НАТО вероятно щеше да се разпадне в този ден. Ние предотвратихме това“, коментира той.

В интервюто той също така заяви, че се подготвя психически за дълга война в Украйна, но не пожела да коментира дали Берлин ще разположи мироопазващи войски в страната, ако има прекратяване на огъня.

„Психически се подготвям за факта, че тази война може да се проточи дълго време“, каза той пред ZDF в отговор на въпрос дали се надява, че може да бъде постигнато прекратяване на огъня догодина. „Опитваме се да я прекратим възможно най-бързо, но със сигурност не с цената на капитулацията на Украйна“, коментира още канцлерът.

Миналата седмица Мерц изрази скептицизъм, че продължаващите усилия на президента на САЩ Доналд Тръмп за мир с руския президент Владимир Путин ще дадат резултати.

„Бих искал САЩ да работят с нас, за да решим този проблем възможно най-трайно“, каза Мерц. Дипломацията не е да натиснеш едно копче и след това всичко да бъде наред, предупреди той, като допълни, че обикновено става въпрос за „дълъг процес“.

Що се отнася до гаранциите за сигурност, предназначени да защитят Украйна от друга руска атака в случай на мирно споразумение, Мерц посочи: „Приоритет номер едно е подкрепата на украинската армия, за да може тя да защитава страната в дългосрочен план“.

На въпрос дали Германия би била готова да изпрати войски в Украйна в случай на прекратяване на огъня, Мерц подчерта, че всяко разполагане на чуждестранни войски изисква одобрението на Бундестага. Той не уточни как би могло да изглежда разполагането на германски войски или дали подкрепя подобна стъпка.

Въпреки огромното увеличение на военните разходи Германия се затруднява да набира и обучава бойно готови войници, като числеността на войската ѝ се задържа на около 182 хил. души.