Експерт: България не се включи в дискусиите за сигурността на Западните Балкани

Добре е, че толкова високопоставена българска делегация беше на Мюнхенската конференция по сигурността. Имаше и специални три панела за Западните Балкани. Остана неясно обаче защо нямаше участие на българската делегация в тези панели. В известен смисъл България беше подценена. Това е мнението на проф. Румен Кънчев, бивш зам.-министър на отбраната, изказано в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.

"В рамките на конференцията основните послания бяха, че има известно напрежение между ЕС и САЩ, дължащо се, поне според европейските политици, на отношението на Доналд Тръмп към Европа и европейската отбрана,” посочи експертът.

"Стратегическата автономия на Европа в сферата на сигурността е свързана с трансатлантическата връзка. Отделно, нараства геополитическото съперничество на глобалната сцена между три големи ядрени сили – САЩ, Китай и Русия. Светът е много полярен вече и властва мултилатерализмът. Третият фокус от конференцията е върху укрепването на НАТО и европейската отбрана", информира Румен Кънчев.

Според него Азия демонстрира рязък икономически възход, а за това допринася геополитическата експанзия на Китай да прожектира стратегическа визия далеч извън континента. “В Китай смятат, че световният ред трябва да се изгражда на основата на ООН", уточни той.

По повод оттеглянето на САЩ и Русия от Договора за ракетите с малък и среден обсег на действие Румен Кънчев коментира, че договорът от 1987 г. беше договор за ракетите, които най-напред СССР разположи в Европа – СС-20, а след това Америка позиционираха Пършинг- 1А, Пършинг-1Б и Пършинг-2.

"В този период на договора общо бяха произведени около 3 хиляди ракети с малък и среден обсег и те можеха за шест минути да достигнат всички градове на СССР. Това беше опасен клас оръжия. Впоследствие останаха около 150 ракети. Денонсирането на договора се дължи на два фактора – това не е решение само на Тръмп, а вторият важен проблем е, че през 1987 г. нямаше други държави с подобни оръжия, но сега вече Китай разполага с около 800-1000 такива", добави военният експерт.