ЕЦБ има далеч по-сериозни проблеми от инфлацията

Най-накрая се случва. Необходими бяха безпрецедентни пандемични стимули, за да стане факт, но най-накрая инфлацията в еврозоната достигна по същество недостижимата цел на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2%. Какво трябва да прави ЕЦБ от тук нататък? Абсолютно нищо, пише колумнистът Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

Възстановяването от пандемията отключи ускоряваща се инфлация на много места по света, но това донякъде е успокоение за Европейския съюз, който прекара по-голямата част от миналото десетилетие в опасен флирт с дефлацията. Кратък период над целта е най-малкият проблем на Европа, като се има предвид, че годишният процент бе отрицателен в началото на тази година. Нямаше голяма реакция тогава и сега подходът трябва да е същият.

Основната инфлация все още е под 1%. Федералният резерв има много по-належащи проблеми с индекса на основните цени (CPI) в САЩ от 4,2% през май. ЕЦБ може да си позволи да поизчака поне през лятото.

Доходността по 2-годишните държавни ценни книжа на много места в Европа остава силно отрицателна, като дори гръцкият и италианският дълг предлагат по-малко от -0,3% възвръщаемост.

По същия начин петгодишният форуърден инфлационен суап се е закотвил малко над 1,5% - все още далеч под официалната цел в бъдеще. ЕЦБ прогнозира лек спад до 1,2% за CPI следващата година след 1,5% тази, въпреки че тази стойност може да бъде преразгледана в посока нагоре на тазседмичната среща на ръководството на ЕЦБ. Унищожителната дефлация все още е най-голямата заплаха за стабилността на Европейския съюз.

Въпреки всичко никога не е излишно да внимаваме за проблеми. Августовският симпозиум на Фед в Джаксън Хол ще е шанс да се види дали новата Политика за гъвкаво средно инфлационно таргетиране – при която период с инфлация под 2% ще бъде последван от такъв с умерено по-високи стойности – ще се окаже безсмислена още преди да е влязла в действие.

Логиката зад тази политика бе да се създаде увереност, че стимулите на централната банка няма да изчезнат дори ако икономиката се леко са разгорещи (с ударение върху леко).

За съжаление, настървеността на американското възстановяване, разпалено от мащабните парични и фискални стимули, затруднява работата с каквато и да е степен на увереност. Плюс това, Фед бе умишлено неясен за това какво всъщност означава гъвкаво таргетиране. Какво ниво на инфлацията би се приело за прекалено високо и за какъв период Фед би бил склонен да толерира ръстове на цените над целта? На хартия изглежда супер, когато инфлацията бе под целта, но когато тя е повече от два пъти на целевата стойност, не чак толкова.

Междувременно ЕЦБ може да се задоволи със собственото си преразглеждане на своята цел от „под, но близо до 2%“. Без съмнение заключението от него ще е тя да стане просто „близо до 2%“. Еврозоната има по-големи проблеми: а именно как да възстанови растежа. Въпреки прогнозата за растежа на ОИСР за над 4% разширение през тази и следващата година за ЕС блокът е малко вероятно да се завърне към предпандемичните си нива преди края на 2022 г. – година след САЩ. Голяма част от Европа може би няма да се възстанови напълно до три години.

Срещата на ръководството на ЕЦБ на 10 юни ще включва тримесечен анализ на икономическите прогнози, включително и позиция за финансовите условия. Оттук ще последва оценка на това дали трябва да бъде правена промяна на темпа на покупка на облигации. Очаква се малка промяна от сегашните 80 млрд. евро месечно.

Истинската причина по-строгите гласове да утихват е поскъпването на еврото, чиято цена е близо до най-високото си равнище спрямо долара от три години насам. За една залагаща на износа икономика това би било спирачка на активността и може да застраши всяко едно възстановяване.

Последното нещо, от което ЕЦБ се нуждае, е да свива платната преди по-късно тази година да започне изплащането на пари от възстановителния фонд в размер на 750 млрд. евро. За ръководството на ЕЦБ във Франкфурт най-разумно би било да се запътят към плажа и да не променят в курса, който сами зададоха.