Бизнесът в диамантената столица Антверпен също в криза

Традиционният бизнес в столицата на диамантите – белгийският град Антверпен, също не остава далеч от световните проблеми. Индустрията там принудително забавя дейностите си по преработка и търговия със скъпоценните камъни и освобождава временно работна ръка заради кризата, пише Euobserver. 

Производителите в Антверпен, основно от еврейската и индийската общност, са били в еднаква степен засегнати от кризата, като продажбите на диаманти са намалели с 15-20% през първите месеци на годината и някои големи минни компании като De Beers дори са закрили операциите си.

„Има рязък спад в предлагането на диаманти заради финансовата криза, тъй като банките вече избягват да финансират минните компании“, казва Фреди Ханард от диамантения център AWDC.

По думите му индустрията е изключително зависима от банковата система не само за финансиране дейностите на минните компании, но и за търговия на стойност 30 млрд. евро годишно. Според законите срещу пране на пари в Белгия всяка покупка на необработен или полиран диамант трябва да бъде кредитирана от една от петте специализирани банки в града. Въпреки това процедурата е продължителна и извършването на плащането може да отнеме на банките до 120 дни. От банките, кредитиращи индустрията, казват, че са готови да инжектират 1 млрд. евро на пазара, при условие че белгийските власти се съгласят на държавни гаранции от 200 млн. евро.

Проблемите в диамантения сектор контрастират с възхода на пазара на злато, като хората все повече се ориентират към ценния метал като най-популярна сигурна инвестиция.

От борсата за златни кюлчета BullionVault отчитат 43% ръст в златните авоари на клиентите си през първата половина на 2009 г. до над 18 тона. Германската компания дори инсталира автомат за продажба на златни монети по летища и жп гари, за да се възползва от временната златна треска в страната.

„Разликата между златото и диамантите е в трансформацията – винаги можеш да получиш злато от злато“, казва Ари Ъпсайн от AWDC.

„Като потребител човек трябва да има сертификат за точната стойност на диаманта – дали е бял или с лек оттенък - това влияе много на цената. Определянето на качеството на диаманта не може да се направи от всеки, но за златото, щом веднъж знаеш, че е 18 или 24 карата, имаш достатъчно информация и можеш да прочетеш във вестника каква е цената му“, обяснява той.

Цените на диамантите се понижиха с 90 на сто през януари за необработени камъни и с 20% за полирани в сравнение с година по-рано, казва Ъпстайн. Сега цените са с 15% по-ниски и за двата вида в сравнение с миналата година.

Докато преди са били заети 25–30 хил. полировачи, сега в Антверпен работят само около хиляда от тези занаятчии, от които между 200 и 250 са били съкратени заради кризата.

Междувременно Индия се превръща в най-големия производствен център с около 600 хил. занаятчии, половината от които загубиха работата си от началото на годината. Китай също набира преднина с 25 хил. работници, заети в сектора.

„Те полират дори и това, което ние смятаме за диамантен прах“, казва Филип Клоес от организацията, защитаваща интересите на индустрията в Антверпен.

Диамантените експерти в Антверпен, които издават сертификати за качество за всеки продаден камък там, също са били временно съкратени в същата пропорция както и занаятчиите.

Предвид тези тенденции Ханард е изразил своето безпокойство от несправедливата конкуренция от новите търговски центрове в Мумбай. „Ние сме прозрачни и под строг контрол, а новите центрове не са“, казва той, намеквайки, че има риск камъните, сертифицирани на друго място, да бъдат преднамерено неточно оценени.