Неправителствени организации разкритикуваха операциите на ЕЦБ

Проектите, финансирани от Европейската централна банка (ЕЦБ) в третия свят са управлявани от компании, регистрирани в страни, смятани за данъчни убежища, показва анализ на неправителствени организации на база мониторинг на дейността на банката.

Това струва на развиващите се страни милиони от нереализирани приходи от данъци и води до отлив на капитал и липса на прозрачност, твърдят организациите, цитирани от Euobserver. 

Групата е сформирана от седем европейски неправителствени организации, които следят операциите на ЕЦБ. Според тях банката изключително неубедително управлява така наречените глобални заеми – кредити, отпускани на доверие към най-големите банки в Европа, които най-често прибягват до офшорни дейности.

„ЕЦБ не е имала много голяма представа тогава какво банките ще правят с парите, а за няколко от тях по-рано се говореше, че осъществяват бизнес чрез данъчни убежища“, казва Марта Руис – автор на изследването.

Настоящата система за мониторинг на ЕЦБ предполага, че повечето банки или компании, които получават заеми, сами докладват срещу себе си, ако засекат сигнали за съмнителен бизнес.

Освен това, санкциите, които ЕЦБ предвижда срещу компаниите, заловени да укриват данъци, не са достатъчно строги, се казва в документа. Компании, на които се отказва финансиране, не са съобщават публично и не съществува забрана за участието им в други проекти на ЕЦБ освен в случай на криминална присъда.

Според критиката ЕЦБ е най-малко познатата и най-непрозрачната от всички институции на ЕС. Една от функциите на банката е да реализира стратегиите на ЕС за сътрудничество в областта на развитието.

За пример докладът дава кредитите, които ЕЦБ отпуска за Африка. Банката ще даде 2 млрд. евро за Африка в следващите три години, основно за инвестиции в инфраструктура, енергийни проекти и във финансовия сектор. Руис обяснява, че често бенефициент по проекти, финансирани от ЕЦБ в Африка, е мултинационална корпорация, която отваря дъщерна фирма в данъчни убежища като остров Мавриций. 

Фирмата  оперира  в трета държава, с която Мавриций има данъчно споразумение съгласно което компаниите от острова плащат данъци „у дома“, а не в страната, където е базиран проекта. След това компаниите не плащат данъци освен таксата за адресна регистрация в Мавриций и така извличат между 20 и 30% възвръщаемост от инвестицията.

„Това е все едно да даваш пари на развиващите се страни с една ръка и след това да си ги вземаш обратно с другата“, казва Руис.

Служител на ЕЦБ е заявил, че не е странно институцията да работи с големи банки и други посредници като инвестиционни фондове. ЕЦБ дава директни заеми единствено за проекти, изискващи над 25 млн. евро. За да отпусне по-малки заеми, банката използва посредници.

„Но това са заеми. Ние искаме връщане на тези пари и следователно ние сме заинтересовани да настояваме за пълен отчет от инвеститорите, на които сме предоставили средствата", казва той, добавяйки, че понастоящем ЕЦБ обмисля как да подобри процедурите за обратен отчет.