Здравеопазването през 2012 – важните реформи в застой

През изминаващата 2012 година най-важните реформи в здравния сектор не се случиха. Нещо повече - здравният министър Десислава Атанасова заяви, че здравеопазването е тромава система и сериозните реформи, които реално биха довели до подобряване здравето на българите и здравното обслужване като цяло изискват цялостна нова стратегия и обществено обсъждане, така че няма как да бъдат проведени.

Безспорно най-горещата тема в сектора през годината беше свързана с цените на лекарствата у нас и със скандалното разкритие за по-ниските цени на същите продукти в чужбина.

За цените на лекарствата... бизнес интересите и... пациентите

Намерението за понижаване на цените на лекарствата беше обявено от Министерство на здравеопазването, едва след като гръмна скандалът с  медикаментите, които у нас се продават по-скъпо, а в съседни страни – по-евтино. Тогава министерството обяви пакет от мерки за понижаване цените на лекарствените продукти в България.

Нека припомним, че скандалното разкритие стана и повод за оставката на предишния министър на здравеопазването д-р Стефан Константинов.

Впоследствие беше формирана анкетна комисия в парламента, която да разследва причините за скъпите лекарства у нас. Тя констатира, че липсва глобална визия за лекарствената политика и че хаосът в системата е причина за драстично по-високите цени на медикаментите на нашия пазар.

Доклад за цените на лекарствата беше направен и от Сметната палата, която установи петкратен ръст в цените при някои продукти в периода 2008-2011 година.

Беше посочено още, че предприетите мерки са предпоставка за понижаване на цените за крайния потребител, но в никакъв случай не гарантират по-ниски цени. Докладът беше даден на прокуратурата.

Оказа се обаче, че тези мерки засягат конкретни бизнес интереси - интересите на българските и чуждите фармацевтични производители, на търговците на едро и дребно, които публично обявиха забележките си и договарянето на отстъпки забави ход.

За договарянето на отстъпките

Беше решено касата и фармацевтичните производители да договарят отстъпки, така че крайната цена за пациента да се понижи.

Оказа се обаче, че това на практика, е трудно приложимо. Чуждите фармацевтичните фирми у нас поставиха

условия. Те предложиха две възможности - отстъпки под формата на допълнителни услуги за пациентите или отстъпки в натура.

Бе предложено фармацевтичните фирми да поемат за известен период лечението на определен брой пациенти, без това да бъде заплащано от касата. Компаниите дори заявиха, че по-изгодно ще е да изтеглят някои медикаменти от българския пазар, защото фирмите нямат икономически ползи от продажбата им у нас, ако отстъпките бъдат реализирани по поставения начин. Също така според тях е възможно административната мярка да доведе до по-високо доплащане от страна на пациента за някои лекарствени продукти.