Свитото вътрешно потребление и пазара на труда – основни слабости за България

Въпреки че през следващите две години Европейската комисия очаква по-значим ръст на брутния вътрешен продукт, икономиката на България все още има сериозни слабости. Основно те са свързани с вътрешното потребление и свития трудов пазар, сочи пролетната прогноза на ЕК за развитието на общността.

През 2013 година безработицатау нас достигна 13% от трудоспособното население в страната. Заетостта също намалява, основно заради намаляването на възрастта за пенсиониране и негативната демографска тенденция. До 2015 година се предвижда известно стабилизиране, но пък безработицата ще се свие незначително до 12,5%.

Всъщност от ЕК отдавна критикуват България заради липсата на пенсионна реформа. Брюксел настоява за увеличаване на възрастта за пенсиониране, да бъде ограничено ранното пенсиониране за определени икономически сектори, както и да бъде затегнат контрола върху отпускането на инвалидни пенсии.

В момента пенсионната реформа, започната от кабинета "Борисов" е замразена от правителството на Пламен Орешарски. Целта е да се потърси широка обществена дискусия основно що се отнася до възрастта за пенсиониране и дали може да бъде постигнато изравняване на възрастта за пенсиониране за мъжете и жените.

Годините за пенсиониране варират в ЕС. У нас мъжете се пенсионират на възраст 63 години и 8 месеца, докато за жените необходимите години са 60 години и 8 месеца. Допълнително трябва да има натрупан и осигурителен стаж – 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете.

В Германия например, след започнатата реформа през 2007 година, възрастта за пенсиониране на мъжете и жените е 67 години. Дотогава германците се пенсионираха на 65-годишна възраст. Допуска се ранно пенсиониране на 63 години, а за хора с увреждания – на 62-годишна възраст.

До 2020 година в повечето държави от ЕС се предвижда ръст на възрастта за пенсиониране и това е свързано от една страна с демографската криза, но и заради увеличаването на средната възраст на населението в общността.

Друга слабост, посочена от ЕК за пазара на труда в България, е трудното завръщане сред редиците на работещите. Безработните българи трудно успяват отново да намерят работа и това ще остане слабост за страната ни дори и до 2015 година, прогнозират от ЕК.

В същото време селското стопанство може да окаже подкрепа за трудовия пазар. Добрата реколта през 2013 година доведе до ръст на заетостта, макар че в промишлеността и строителството да продължават да намаляват своите служители. 

Растящото потребителско доверие още не се трансформира в потребление

През 2013 година потреблението на домакинствата у нас се свива с около 2%, въпреки увеличената покупателна способност на населението, дължаща се основно на повишените пенсии (през април 2013 година) и стабилният ръст на реалните заплати, както и заради ниската инфлация през последните месеци.

Ниските световни цени на храните, както и административно намалените цени, основно на електричеството, станаха причина за появата на дефлация в страната. В същото време обаче растящото потребителско доверие все още не може да се трансформира в повишаване на потреблението.

Според ЕК обаче това може да се промени и вътрешното потребление да стане в основата на възстановяването на икономиката през 2014 година и 2015 година. Един от показателите за възстановяването на вътрешното търсене ще бъде ръст на вноса.

До този момент износът и правителствените плащания успяваха да поддържат макар и слаб ръст на икономиката. Така България успява да преодолее липсата на инвестиции и свитото вътрешно търсене.

През тази година ускореното усвояване на европейските фондове ще помогне и за възстановяването на инвестициите, прогнозират още експертите на ЕК.

Като цяло застоят на реформите може да се окаже сериозен проблем за българската икономиката, защото това крие риск от нова загуба на доверието. Смели структурни реформи от своя страна пък могат да доведат до по-бърз от прогнозираното растеж, казва още докладът на комисията.