Безработицата сред хората над 50 г. вече е проблем №1 за трудовия ни пазар

Младежката безработица вече не е най-болният проблем на пазара на труда у нас. Безработицата сред хората в предпенсионна възраст изпревари младежката. Негативната тенденция открои директорът на Агенцията по заетостта Асен Ангелов, който представи данни за пазара на труда през месец април.

Към момента делът на хората над 50 години, които нямат работа, е 38%, като безработните над 55 години са 25%, а между 50 и 54 години – 13%, показва статистиката на държавната агенция, която измерва само хората, които са се регистрирали в бюрата по труда като търсещи работно място. Реално извън пазара на труда са доста повече хора от тази рискова група.

Статистиката на Агенцията по заетостта, предоставена на Investor.bg, за броя на регистрираните безработни в предпенсионна възраст над 55 години към април показва, че за цялата страна те са 96 377 души. Най-много са в Благоевград (6152), Враца (4040), Пазарджик (4705), Пловдив (6148), Смолян (4687), Шумен (3917), София-град (4084).

Регистрираните безработни на възраст 50-54 години са общо 50 514 души.

„Хората на възраст над 55 години в момента са най-уязвимата група. Не при младежите, а при хората в предпенсионна възраст е най-критична ситуацията“, констатира Ангелов.

Той обаче не скри, че няма големи възможности от страна на агенцията да помогне на този етап. Засега възрастните безработни могат да се възползват от услугите на агенцията чрез програмата „Помощ за пенсиониране“, а в новия програмен период тази рискова група ще бъде сред приоритетните, които ще бъдат подпомагани, обеща директорът на агенцията.

За министерството на труда и социалната политика проблемът с двете рискови групи на трудовия пазар е добре известен. Целенасочено държавата включи младежите и хората в предпенсионна възраст като приоритет в Националния план за действие по заетостта за 2014 г. С приемането на Плана кабинетът одобри заетостта на младежи и хора в предпенсионна възраст да се финансира с приоритет. В Националния план е записано, че през тази година политиката на пазара на труда ще бъде насочена към безработни младежи до 29-годишна възраст и безработни над 50-годишна възраст.

„Гаранция за младежта“ топи безработицата сред младите

Критичната ситуация с безработицата сред младежите има шансове да се промени. От началото на годината е в ход „гаранция за младежта“, която вече дава ефект. В първите месеци от годината статистиката на Агенцията по заетостта регистрира първите позитивни сигнали за намаляване на младежката безработица. Към края на април новорегистрираните младежи до 24 години в бюрата по труда са 8% от всички безработни. А новите регистрирани младежи до 29-годишна възраст са 17,7% от всички безработни. Намалението е съответно с 3,3 процентни пункта и с 4,7 процентни пункта под нивата от миналия месец.

По данни на Националния статистически институт към март сред младежите до 29-годишна възраст безработицата е 20,8%, като в сравнение със същия период на миналата година този коефициент е по-нисък с 2,8 процентни пункта.

Намаляващият от началото на годината брой младежи без работа експертите от агенцията обясняват именно със стартиралата програма „Гаранция за младежта“ и с активността на младите да се регистрират в бюрата и да търсят заетост.

По европейската инициатива „Гаранция за младежта“ България може да се възползва от 100 милиона евро, които ще бъдат инвестирани в обучение и заетост на безработни младежи през следващите две години. По изчисления на министерството на труда до 2020 година младежката безработица у нас трябва да намалее до 7%. Към момента по данни на Евростат тя е 28%.

Безработицата сред възрастните – феномен за ЕС

Проблемът с безработицата сред възрастните работници е феномен на пазара на труда не само у нас, но и в други страни членки на ЕС, коментира за Investor.bg Иван Нейков, председател на Балкански институт по труд и социална политика.

Той посочи, че този феномен е характерен за страните, в които нараства пенсионната възраст. И ако и в България предстои да расте възрастта за пенсиониране, е редно спешно да се предприемат мерки и да се създадат инструменти, така че да се гарантира заетост на възрастните работници, коментира експертът. Той даде като „добър пример“ Скандинавските страни, които въпреки че са известни с много добре устроена пенсионна система, също страдат от този феномен.

Нейков обясни, че там са създали така нареченото „споделено работно място“, при което заетост има както за млад и неопитен работник, така и за възрастен с опит. Това е много добър пример, защото помага и на двете рискови групи, коментира експертът. От една страна, младият има възможност да усвои знания и умения, за които иначе би работил с години, а от друга страна, възрастният работник е улеснен, работейки на непълен работен ден. Това е програма, при която държавата подпомага работодателите, които създават нови работни места и механизмът е напълно приложим и у нас, смята Нейков.

За подобен инструмент обаче може да се говори най-рано от следващата година, тъй като в момента се намираме в „технологична пауза“ между старата и новата оперативна програма и не може да се разчита на свежи евросредства веднага, смята Иван Нейков.