Как ще се развива туризмът в Пирин?

Как да се развива туризмът в Национален парк „Пирин“ - препоръки за това са дадени в проекта на План за управление на Националния парк за периода 2014-2023 г., публикуван на сайта за обществени консултации strategy bg.

Припомняме, че се очаква с приемането на този план да стане ясно дали ще се строи втори кабинков лифт в Банско, както общината настоява от години, а напоследък получи и подкрепата на управляващите. Скоро министърът на туризма Николина Ангелкова заяви, че най-екологичният и "зелен" транспорт в планината са лифтовете. От друга страна, противниците на проекта твърдят, че изграждането на втори лифт няма да реши проблемите на Банско и трябва да се търсят други възможности за развитието на района.

Туристите в националния парк се увеличават, но и през лятото, и през зимата те са концентрирани в няколко зони, което е благоприятно за развитието на Банско, но не и за близките общини, става ясно от проекта.

През летния сезон на 2014 г. националният парк е посетен от около 100 хил. души. През зимния сезон на 2014/2015 г. са регистрирани близо 150 хил. скиори. Освен българи, които са преобладаващото мнозинство, посетителите са главно от съседните балкански страни, англичани, руснаци, украинци и латвийци.

Потенциалната уязвимост на екосистемите, състоянието на горите, влошеното състояние на високопланински местообитания и езера от пашата на домашни животни са сред основните проблеми на територията. В парка не са решени проблемите  с пречистване на отпадните води, необходимо е да се подобри състоянието на хижите и пътищата до някои от тях, има немаркирани маршрути.

Авторите на плана отчитат, че най-голям интерес през зимния период и по-точно през ски сезона има към ски спорта. Те посочват, че към момента в ски зона Банско и региона има отлични условия за повечето ски алпийски дисциплини. Далеч по-скромни са условията в ски зоната на Добринище и ски зона Кулиното, където има по една писта. Техническото оборудване (лифтове, техника и др.) там е остаряло и се нуждае от обновяване и разумно развитие, пише в проекта.

По темата за лифтовете се посочва, че основната „артерия“ за ски спортовете и посетителите са въжените линии, като най-голяма заслуга за това има съвременният кабинков лифт - гондола с осем места, която извозва посетителите от Банско до Бъндеришка поляна с капацитет 1800 - 2000 души на час.

Наличният туристически потенциал на парка е голям, но се нуждае от оптимизиране, казват експертите.

Те коментират, че бързото развитие на региона е концентрирано предимно в землищата на Банско и Разлог, което е пряко свързано със зимните спортове. С безспорен потенциал, разполагат и останалите общини, при едно разумно и умерено планиране, което да бъде съобразено с всички норми, режими и закони. Именно опазването на биоразнообразието е инвестицията, водеща до значителни ползи в местен и национален мащаб, пише в плана.

Записано е, че зимните спортове ще се развиват „в съответствие с предложенията на спортни клубове и инвестиционните намерения на общините Разлог, Банско, Симитли и концесионера „Юлен“ ООД“.

Сред дългосрочните цели, записани в плана, са: съхраняването на парка като обект на световното природно наследство по Конвенцията на ЮНЕСКО, опазването на представителни за България и за Европа типове природни
местообитания на растителни и животински видове, опазването на естествения характер на екосистемите в резерватите. В плана е заложена и целта за развитието на природосъобразен летен и зимен туризъм.

Резултатите от човешката дейност в парка са: замърсяване с отпадъци на места (но е установено, че туристите рядко хвърлят боклук по пътеките), замърсяване със строителни отпадъци, нерегулирано използване на пестициди (пръскане със самолети и др.), складиране на химически вещества, внесени в миналото  изкуствени торове за затревяване на участъци от ски зона Банско. С потенциална заплаха от ерозия в зоната на концесия е констатирана обща площ от 16.5 ха. Стадата причиняват утъпкване на почвата около някои висопланински езера в парка.

Отчита се, че пешеходният туризъм е най-популярната форма на посещение в парка. На него се падат над 70% от всички посетители на целогодишна база.

Отбелязва се, че ски зона Банско се води буферна по критериите ЮНЕСКО заедно с пистите и въжените линии. Тя е изключително натоварена - в пикови моменти зоната поема хиляди туристи.

В плана е записано, че защитените територии в изолация и без подкрепа могат да не дадат планираните и очаквани екологични ползи в дълъгосрочен план. Експертите смятат, че трябва да има интеграция на защитените територии.

Според тях в момента потенциалните ресурси на парка не се използват пълноценно заради въведените изключително силно ограничаващи режими и норми. Наблюдава се бракониерство, незаконна паша, дърводобив, бране на гъби и билки, обезлюдяване на малки населени места, закриване на производства и занаяти, обедняване.

Авторите на плана твърдят, че сега се регистрира едно неадекватно, изкривено социално-икономическо развитие, ориентирано само към ските и свързаните с тях услуги и строителство, основно в един център – Банско.

„На практика се е получило така, че вместо да благоприятства опазването на природния комплекс, статутът на Обект на световното природно наследство, със санкциите, които той носи, е изолирало от парка една голяма част от местното население“, пише в проекта. Според авторите му има силно изразено недоволство на местни структури и общности от другите общини (освен Банско) с територии в границите на НП Пирин, заради тяхното буквално изключване от неговото развитие и от евентуалните ползи от това, отбелязват експертите.

Според тях, развитието на малка зона за спорт (ски зона Банско), която се припокрива с т. нар. „буферна зона“ от парка, е изключило на практика всички други възможности и места за адекватно развитие на туризма за другите общини с територии в парка. В проекта е записано, че при равномерно развитие ще се разтовари най-натоварената туристическа дестинация в района на Шилигарника през зимата и на х. Вихрен през лятото.

Останалите общини планират конкретни стъпки за развитие и преодоляване на диспропорциите, се отбелязва в документа.

Възложител за разработването на плана е Дирекцията на НП „Пирин“ към Министерството на околната среда и водите (МОСВ).  Финансирането е осигурено от Оперативна програма „Околна среда“. Изпълнител „Пролес Инженеринг“ ООД.