Подводните камъни пред българския газов хъб

Защо премиерът Бойко Борисов не спира да говори за газови хъбове по Черноморието? Ще има ли възраждане на руските енергийни проекти в България? Анализаторът от Deutsche Welle Николай Цеков търси отговор на тези въпроси.

Приказките за газови хъбове по Българското Черноморие като заместители на пропадналия проект „Южен поток“ са предназначени преди всичко за консумация в чужбина – главно в Кремъл. Надеждите, които заинтересовани лица и компании в България таят за рестарт на „Южен поток“ след руско-турската свада, чиято жертва стана проектът „Турски поток“, са напразни.

Те по никакъв начин не кореспондират с финансовото състояние на руския монополист „Газпром“, но и на българския енергиен сектор. Още повече, че на световния пазар на горива постоянно падат цените на нефта и природния газ, доближавайки до най-ниските равнища от началото на 21 век. До тези изводи стигат Илиян Василев и Красен Станчев, оценявайки ситуацията след прекратяването на руските енергийни проекти в България и Турция.

Илиян Василев е категоричен, че полза от партньорство с руски монополисти от калибъра на „Газпром“ могат да имат само икономики със силата и размерите на германската. „Всякакви аналогии за изгодите от транзита на руски газ, които управляващите в България правят с проекти като „Северен поток-2 и 3“ (става дума за дублиращи сегашния газопровод Русия-Германия по дъното на Балтийско море тръби – б.а.), са лишени от съдържание.

Размерът на германската икономика е в състояние да обръща зависимостта – в случая руският доставчик е в много по-голяма степен зависим от германските потребители, а не обратното, каквато е ситуацията в България“, твърди Василев.
Според него, България не е в състояние да неутрализира руското политическото влияние, което се прокарва покрай доставките на газ.

„В крайна сметка Германия и България са несравними както по капацитет да управляват големи газови потоци в своя изгода, така и като възможности да отстояват независима от доставчика им политика“, обобщава Василев.
Според него евентуална съвместна инициатива на България и „Газпром” за хъб на Черноморието ще е проблематична и поради това, че компанията играе ролята на политическа маша на Кремъл. 

“След няколкократната си декапитализация през последното десетилетие „Газпром“ сега е принуден да се откаже дори от видимо печеливши проекти като руско-китайското начинание „Силата на Сибир“. Монополистът успя да изнесе миналата година около 110 млрд. куб.метра газ за Европа. Освен това „Газпром“ има още 180 млрд. куб. метра за експорт, за които обаче няма нито договори, нито възможности да изгради и поддържа необходимата инфраструктура.
Това, което все още може да прави, е да пълни газовите си хранилища и да се опитва да насърчи потреблението в Русия. В създалата се ситуация България вече не е опция за транзит и страната беше писмено уведомена за края на „Южен поток“. На този фон е отчасти обяснимо некоректното поведение на експортната компания на “Газпром” да прекрати навръх Нова година действащ договор за доставки с българския “Овъргаз”, изрежда фактите Илиян Василев.

Подводните камъни пред газовия хъб „Балкан“

Икономистът Красен Станчев посочва, че за разлика от проектодоговора за „Южен поток“, в договора за „Северен поток“ руската страна е била задължена да плаща солидни глоби и неустойки в случай, че не успее да достави нужните количества.

„Идеята за газови хъбове за спедиция на руски газ през България среща поне три фатални прегради. На първо място Европейският съюз изисква разнообразяване на доставчиците, а случаят с хъбовете по Черноморието попада в графата „монополизиране на доставките“. Заобикалянето на Украйна от страна на руските енергийни монополисти в добива и транзита на енергоресурси е трън в очите на Еврокомисията“, казва икономистът.

„Видях с очите си с какви шеметни темпове се изграждаше конекторът между Словакия и Украйна, който ще донесе на Киев спасителен газ, а това е особено важно след заплахите на Кремъл да спре транзита си през украинската газопроводна мрежа. Третата голяма пречка пред проекта за газов хъб на Черноморието е пълната финансова невъзможност на „Газпром“ и Българския енергиен холдинг да осигурят финансиране за проекта.

И двете страни имат нулев шанс да получат кредити не само заради лошото си финансово състояние, но и заради санкциите срещу Русия и главоломно падащите цени на горивата, което плаши всички големи инвеститори“, заключава Красен Станчев.