Разногласия за бюджетния излишък

Натрупаният бюджетен излишък продължава да се увеличава и през месец юли, но месечните излишъци продължават да намаляват – 208 млн. лв. през юли в сравнение с 422 млн. лв. през месец май.

Бюджетното салдо е по-добро в сравнение с юли 2015 г. с 308 млн. лв., което се дължи в по-малка степен на повече събрани данъчни приходи – близо 134 млн. лв. и намалени разходи – 220 млн. лева, пише в свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.

Изпълнението на бюджета през юли е поредното доказателство, че подобрените бюджетни показатели се дължат в по-голяма степен на повече събрани приходи и в по-малка - на оптимизиране на разходите и провеждане на някакви реформи.

Повече приходи обаче е трудно да се припишат на политика за повишаване на събираемостта, които присъстват словом в актуализираните мерки по Националната програма за реформи, но липсва очакване за резултатът от тези мерки. По-вероятните причини за по-високите данъчни постъпления могат да се открият както в икономическия растеж, така и в еднократни ефекти върху приходната част. 

За първи път обаче се наблюдава и свиване на разходите, което би било добра новина, ако беше резултат от някакви реформи и оптимизиране на разходи.

По-малко разходи по европейски програми

По-ниските харчове се дължат изцяло на по-малко разходи по европейски програми и конкретно – по-малко капиталови разходи. В същото време всички останали разходи, с изключение на текущата издръжка и субсидиите, се увеличават.

Така натрупаните разходи за първите седем месеца на годината са с близо 900 млн. лв. по-ниски в сравнение със същия период на предходната година, но това е резултат от 1,7 млрд. лв. по-малко разходи по европейски програми и 800 млн. лв. повече разходи от националния бюджет. С други думи – реформи няма, просто усвояването на европейските средства се бави.

Освен това, при разходите за заплати, осигуровки и субсидии се наблюдава известно забавяне в сравнение с предходната година. Това означава, че през есента най-вероятно ще се навакса и ще се наблюдава ускорен ръст на тези разходи.

Най-голямото забавяне, разбира се, е при капиталовите разходи, които за първите седем месеца възлизат на 17,6% от годишния план в сравнение с 38,9% за същия период на 2015 година. По всичко личи, че планираните капиталови разходи няма да бъдат изпълнени, което е било ясно още с приемането на бюджета за 2016 г., по същия начин, по който с приемането на бюджета за 2015 г. е ясно, че това е последната възможност за усвояване на европейски средства, а това означава ударно високи капиталови разходи.

Неизпълнението им през тази година е очевидно, защото не е възможно разликата между ударно високи инвестиции (6,275 млрд. лв. през 2015 г.) и година в началото на програмен период (6,088 млрд. лв. през 2016 г.) да е по-малко от 200 млн. лева.

Големият въпрос остава какво ще се случи с неизпълнението на тези разходи – дали то ще бъде спестено под формата на по-нисък бюджетен излишък в края на годината или бързо ще му бъде намерено алтернативно предназначение. В края на юли премиерът беше категоричен, че "правителството ще вложи приоритетно парите от излишъка в

Северозапада, смесените региони и магистрала "Хемус".

В същото време финансовият министър уверяваше, че то ще бъде използвано за намаляване на дефицита. Малко по-късно на заседание на Министерски съвет премиерът обяснява:
„...Не си мислете, че това (натрупаният излишък от 3,267 млрд. лв.) са пари за харчене, а излишък – думата означава, че това ни е буферът. Максимално строга фискална дисциплина...”.

Изглежда и тази година до последно няма да е ясно каква ще е съдбата на бюджетното превишение и по-доброто изпълнение спрямо плана.

Миналата година, в условията на изненадващо висок икономически растеж, държавният бюджет беше актуализиран в началото на месец декември, за да се узаконят допълнителни планирани и/или вече извършени разходи.

В крайна сметка стана ясно, че дори и актуализираният бюджет не е изпълнен по план. Тази година отново сме свидетели на много добро бюджетно изпълнение и, за разлика от предходната, липсват „изненадващи” плащания по европейски проекти. Но пък предстоят президентски избори през октомври, което отчасти обяснява разминаването в позициите на различни представители на правителството.

Липсва обаче обяснение докога публичните финанси в страната ще се управляват ръчно, в зависимост от политическата среда, вместо да бъдат водени от ясни правила, прозрачност и предвидимост, които отговарят на икономическата обстановка.