Как президентският вот завъртя политическата рулетка у нас

Национален референдум - почти пълен успех

Тази година българите, освен за президент, гласуваха и на национално допитване, инициирано от екипа на шоумена Слави Трифонов. Първоначално в него бяха включени шест въпроса, но хората бяха питани по три от тях - за намаляване на държавната субсидия от 11 на 1 лв. за партиите, за мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура и за въвеждане на задължително гласуване на избори и референдуми. Другите три въпроса бяха "отрязани" с решение на Конституционния съд.

Преди провеждането на референдума политолози и социолози съветваха хората да не гласуват, за да не направят допитването задължително, или да гласуват с "не" за пълния мажоритарен вот, защото последиците щели да бъдат по-скоро негативни, отколкото позитивни. Около 12 000 гласа не достигнаха на референдума да стане задължителен, без да е нужно парламентът да се произнесе по него.

Повечето партии останаха скептични, че промените в изборното законодателство, съобразени с резултатите от референдума, могат да бъдат приети от това НС и предсрочният парламентарен вот да бъде по новите правила. Последната седмица преди коледно-новогодишната почивка на депутатите инициативният комитет представи в Народното събрание свой проект за райониране на страната като приложение към внесения вече законопроект за мажоритарен вот с абсолютно мнозинство в два тура.

Партиен живот

Анализаторите определят отиващата си 2016 година като силна и интересна за вътрешнопартийните и коалиционни отношения.

Социалистическата партия си избра нов лидер - Корнелия Нинова. Първото, което тя направи, беше да постави членовете на новоизбраното Изпълнително бюро на изпитателен срок и да им отнеме привилегиите - без заплати, служебни автомобили, бензин, командировки и телефони. За да дават пример на обществото.

Новоизбраният председател на БСП втвърди опозиционния тон към правителството на Бойко Борисов, а анализаторите заговориха за коалиция с АБВ за предстоящите президентски избори. БСП първо направи допитване до структурите си, номинира за кандидат бившия командир на ВВС ген. Румен Радев и, когато коалицията изглеждаше близо, социалистите промениха курса и се отказаха от АБВ. Румен Радев беше издигнат от инициативен комитет. Това се оказа печеливш ход и на изборите той получи подкрепата на над два милиона българи, които го посочиха за петия президент на България след демократичните промени.

От друга страна по-малкият десен партньор на ГЕРБ - ДСБ, заговори за нов десен проект. Лидерът на ДСБ Радан Кънев, който и преди президентския вот намекваше за това, вече официално обяви намеренията си. Той направи крачката и излезе от Реформаторския блок. Блокът на свой ред преподписа коалиционното споразумение без "Демократи за силна България", но остави за неопределеното бъдеще решението дали да бъде монолитна структура с общо ръководство. Здравният министър в оставка Петър Москов остана индивидуален член на Блока и впоследствие бе изключен от собствената си партия.

Патриотите обявиха, че продължават заедно и след президентските избори, и че има хляб в съюза с "Атака". Обединението между ВМРО, НФСБ и "Атака" изненада мнозина, тъй като лидерите на две от формациите - Валери Симеонов и Волен Сидеров, имаха открита вражда.

Новина в последните дни преди Рождество дойде и от АБВ. Георги Първанов обяви пред медиите, че желае да се оттегли от лидерския пост в партията и от активната политика. Официално - за да даде път на младите.

Няколко месеца след като беше изключен от ДПС, бившият председател на движението Лютви Местан създаде нова партия. Демократи за отговорност, свобода и толерантност /ДОСТ/ беше учредена на 10 април в София с над 1000 делегати, предимно мъже. Създателите й обявиха, че "дост" означава приятел на турски език. Тъкмо името на формацията стана една от причините Софийският градски съд да откаже регистрацията й. След обжалване обаче, в края на юли, Върховният касационен съд отмени решението на СГС, с което на практика разреши регистрацията на ДОСТ. На президентския вот партията подкрепи кандидатурата на Цецка Цачева и спечели гласове в Турция.

Проект за нов политически субект представи напусналият второто правителство на Борисов правосъден министър Христо Иванов. "Да, България" даде заявка да потърси обществена идентификация още на предстоящите предсрочни парламентарни избори.